Беседа:Борис Ангелушев

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

С какво е по-известен на широката публика[редактиране на кода]

Не искам да изглежда като заяждане на дребно, но аз неслучайно :-) поисках източници точно за онази част от изречението, която твърди, че "на широката публика той е по-известен с двете монументални живописни платна — „Обесването на Васил Левски“ и „Аспаруховата конница минава Дунава.“"

Посочените източници не твърдят точно това, даже навеждат на обратни изводи.

  • Цитирам източник 1: "Същевременно работи и в областта на живописта и е автор на популярните и до днес „Аспаруховата конница минава Дунава” (1937-39) и „Обесването на Васил Левски” (1942). [...] Създава внушителна серия от политически и сатирични рисунки, множество карикатури в сътрудничество на левия и, впоследствие, официален печат..."
  • Цитирам източник 2: "Двете му монументални платна "Аспаруховата конница минава Дунава" и "Обесването на Васил Левски" принадлежат на живописната ни класика, макар специалистите да отреждат голяма роля на Ангелушев най-вече в областта на карикатурата, рисунката и книгооформлението"

Нямаше да се хвана за това изречение, ако аз самата не познавах Б.А. изключително като карикатурист. В подкрепа бих привела насрещен източник 3:

  • В българското изкуство има големи художници, известни само с рисунки и карикатури. Борис Ангелушев е оставил само три-четири маслени платна, Илия Бешков - нито едно. [1].

Въобще, предлагам да отпадне оценъчният елемент и това така или иначе непроверимо твърдение за „широката публика“. Спири 21:59, 20 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Ако завчера някой ме бе попитал какво е нарисувал БА, първото нещо на езика ми щеше да бъде "Обесването на Васил Левски". Има я във всички читанки. И тъй като съм 110 кг., мога да мина за широка публика. А карикатурите са за по-ерудираната публика. --Soren 22:49, 20 ноември 2009 (UTC)[отговор]

И аз самият за първи път видях двете картини в учебник, в годините, в които пребивавах в началното училище. Тъй като учих в период, когато учебниците бяха еднакви за всички ученици, склонен съм да предполагам, че хиляди и хиляди български деца (днес зрели хора, които спокойно могат да се определят, като "широка публика") също познават въпросните картини, дори и иначе въобще да не се интересуват от изкуство. Поради тази причина съм склонен да твърдя, че оценъчната характеристика отразява обективни обстоятелства (пък макар и по мое субективно мнение ;))). Ако утре тук се напише "...едно от най-известните на широката публика стихотворения на Иван Вазов е „Аз съм българче“...", дали пак ще е необходим източник? Макар формално да имате основанията да поискате източник, считам че в подобни ситуации това е безсмислено.
Спири, уважавам достатъчно много работата и усилията Ви тук, за да навлизам в сериозен спор с Вас, и то по такъв според мен, малозначителен казус. Ако смятате, че редакцията на подобно определение ще подобри енциклопедията, Вие разбира се, сте в правото си да редактирате статията както прецените :) -- s-kay 15:33, 21 ноември 2009 (UTC)[отговор]
Логиката за читанките е вярна. Но и понеже е публикувал "внушително" количество карикатури в "левия и, впоследствие, официален печат", читатели му също могат да се отчитат като "широка аудитория", нали? :) Пренаписах встъплението, надявам се по удовлетворителен за всички начин. Спири 18:41, 21 ноември 2009 (UTC)[отговор]
Аз съм "широка публика" и за мене Ангелушев винаги е бил единствено карикатурист. Междувременно не знаех, че е автор на Обесването.:-)--Мико 18:42, 21 ноември 2009 (UTC)[отговор]
@Спири - Резултата е напълно удовлетворителен! Благодарности! :-) -- s-kay 09:45, 22 ноември 2009 (UTC)[отговор]