Беседа:Българска зора

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Какъв е този източник: ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ НАЗАД. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г. Коте Попстоянов, ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ И ЗА „ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЗАПИСКИ НА КОТЕ ПОПСТОЯНОВ ПО „ПЪРВОТО МАКЕДОНСКО ВЪСТАНИЕ” ПРЕЗ 1876 г. (Д. Дойнов) стр. 15. ? Монография, статия? издадена кога? Като го няма линка как да сложа някакъв източник? Явно има нужда да форматира, като гледам големите букви --Vammpi 09:23, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Този.--Алиса Селезньова 09:26, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Готово - дописах подробностите. Временно промаседониа не работи и затова има временен проблем, не че не трябва така или иначе тези подробности да си ги пише, де.--Алиса Селезньова 09:29, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
какъв е този Съставител Бойко Киряков ?--Vammpi 09:35, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Май книгата не е на Попстоянов, а на Бойко Киряков по спомени или ??? на Попстоянов --Vammpi 09:43, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Не, не, той просто е подредил спомените. Книгата си е написана от Попстоянов.--Алиса Селезньова 09:46, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

А Попстоянов е кой? Кога е живял, кога е написал книгата. Няма ли друг по сигурен и добър източник за орг., не от комун. време? --Vammpi 09:48, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Какво по-добро от съвременник? Издаден е в комунистическо време, а не е написан тогава - вижте името на книгата.--Алиса Селезньова 09:51, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Издаден е в комунистическо време, а не е написан от къде си сигурен? Те си пишат каквото им пасва на идеология. Няма нужда да споменавам за решенията им от 1934 (Коминтерна) и 2 август 1944 (манастира „Прохор Пчински“)--Vammpi 09:55, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Е, сега, водя се по името на книгата просто.--Алиса Селезньова 09:56, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Не просто се питам, кой е този Попстоянов и дали няма по-удачни и най-вече по-нови източници, защото на тези от периода 1945-1989 не им вярвам много. Това е. Не съм тръгнал да го махам, ако това имаш предвид. За бг.-Уики е достатъчен --Vammpi 09:59, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]

Ами за мен записките на съвременник е сред възможно най-добрите източници.--Алиса Селезньова 10:06, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Да ама, за да им имаме пълна вяра трябва да са публикува от него. Защо излизат чак през 1988 година, когато БКП се занимава с Възродителения процес а не през 1946 година примерно? Времето когато българската държава в лицето на ДС има пропагандно ядро (пример агент Гоце).. Защо докато бях е у-ще не научих че Русия къса дипл. отношения с Б-я по времето на Стамболов, след руските бунтовете и изпращането на кораби? Защо българския архив все още не е в България? Тези и доста други въпросители който ме карат да не им вярвам и да не ги ползвам. Ако пък ги ползвам, гледам да се подсигуря. --Vammpi 10:15, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Да се публикува от него? Въобще, въобще не симпатизирам на самиздата. Не виждам особена опасност от фалшификация в 1988 (в тоя смисъл далеч по-добре в 1988, отколкото в 1946).--Алиса Селезньова 10:19, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
По принципния въпрос - През втората половина на 80-те години бяха издадени доста спомени по МК въпрос - при това съвсем коректно. Някои от тях дори и фототипно (ако имат стари издания). Разбира се, ако се познава историографията в периода и котекста, в който се развива, е по-лесно да се отпаднат съмненията към източниците и да се направи някакво отсяване по периоди и тематика. В този смисъл паралелът с т.нар. възродителен процес е интересен, но не е най-точен.--Simin 14:13, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
В България на Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година БКП взима решение да започне издаването на научни трудове, които да ... оборват редовно публикуваните в Скопие - та въпроса е до колко издадената литература не е дооправяна, за да е в крак с наложената „правилна“ линия --Vammpi 14:20, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]
Добре да са прави разлика между времето (затова споменах за тенденциите през втората половина на 80-те), и тематиката (научни трудове - спомени). Освен това тенденциозността при политиката на публикуване (тя е факт) няма как задължително да води до манипулиране на текста като такъв. Иначе, въпросът може да си се поставя, но не може да предпоставя презумпция за фалшифициране.
P.S. Преди малко в статията за Петър Завоев добавих една бележка за инкриминирането на неговата книга за Щип още през октомври 1944 г. Това - за идеята, че по отношение на МК въпрос 1946 г. може да е някакъв пример. При темата за мюсюлманите обаче нещата не са поставени по съвсем същия начин през 1946 г. Ролите са малко разменени :) --Simin 14:35, 18 ноември 2011 (UTC)[отговор]