Беседа:Зара (компания)

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Имам съмнения, че е Сара. Някой с по-добър испански да коригира евентуално.--Rebelheartous (беседа) 08:46, 17 май 2013 (UTC)[отговор]

A аз имам съмнения че е [θara], което още веднъж доказва, че тази статия трябва да се казва "Zara" (и други подобни на същия принцип)
Не бях чувал за такива букви в българския език.--Rebelheartous (беседа) 09:05, 17 май 2013 (UTC)[отговор]

В българския език има звуци, не букви. Букви има в системите за записване, ползвани от различните езици. Нормално е за често използвани имена като Париж и Лондон да има прието собствено записване във всеки език, тъй като те са вече част от езика. Тука обаче се намираме в енциклопедия, която съдържа имена, които не са част от българския език, защото се отнасят за слабоизвестни обекти. Затова е нормално за тях да няма българска версия като за "Париж" - например 廣州 или Schwäbisch Gmünd. Затова е нормално при такива имена водещото да е оригиналното име, а версията (или по-точно, версиите) на кирилица да е спомагателни и да се изреждат всичките. Според мен ви се губи разбирането, че целта на писменото кодиране на езика не е да предава звученето, а смисъла. Писмеността не е грамофон, с изключение на международната фонетична азбука, която се опитва да бъде грамофон. Във всички останали целта е да сигурно за какво става въпрос, а не как звучи. Това се и вижда при такива примери като ZARA, където няма никаво верно предаване на кирилица. Предаването (безпринципна смесица от транслитерация и транскрипция, практикувано на български) в такива случаи е безсмислено - не носи нито смислова (поради неустановеност), нито фонетична (поради невъзможност) информация. --Craig72 (беседа) 10:00, 17 май 2013 (UTC)[отговор]

Има и звуци, има и букви. Съжалявам, ако [се правиш, че] не знаеш елементарни неща. Тука изобщо не е мястото да обсъждаме *смисъла на писменото кодиране* или липсата му. За целта се изнасят семинари, четат се лекции... Това е енциклопедия, не опитно поле за зайчета. Съобразяваш се с правилата на играта, а не се опитваш да налагаш свои. Едно от първите знания, които би следвало да се научат, влизайки тук, е за българоезичната Уикипедия. Ако предаването на небългарски имена с български букви ти се струва безсмислено, заповядай в някоя от другите 284 Уикипедии, които биха задоволили интереса ти.--Rebelheartous (беседа) 10:26, 17 май 2013 (UTC)[отговор]
Не виждам проблем с Швебиш Гмюнд – ето че може да се транскрибира на български. :-)--Rebelheartous (беседа) 10:27, 17 май 2013 (UTC)[отговор]


Доколкото виждам, няма особено единодушие по въпроса с латиницата, така че може да си спестите арогантния тон. Пак повтарям - целта на писмеността не е да предава звученето и чуждите езици не са чуруликане на врабчета, че да им предаваме звученето. Целта на писмеността е предаване на СМИСЪЛА, а подобен безсмислен "кирилизиращ фашизъм" прави всичко в обратна посока - губене на оригиналния смисъл.

От предаването "Зара" човек няма никаква ползва - не може да възстанови оригиналното име, понеже няма как да знае дали се предава звученето или буквите. Обикновено е звученето, но в случая са буквите (Zara звучи като [θara] или [sara] според отделните говорители и никога [zara]). Подобен талибански подход има корените си в комунистическото изхвърляне на букви, за да можели и простите да четат и няма нищо общо с никакви традиции - възрожденските български писатели оставят френските и т.н. имена в оригинал - прочетете малко Алеко Константинов например. Даже в рамките на латинската азбука - в германските книги, които до 1945 са ползвали предимно фрактура, цитатите на френски са дадени на антиква - френската азбука.

Премествам Сара (верига магазини) в Зара (компания)[редактиране на кода]

Защото:

  1. Предвид транскрипцията, която е вярна, първата буква не е нито С, нито З.
  2. Популярното наименование, а не "правилното", е това по-което се търси в Интернет.
  3. Доказателство за горното е аналогичната испанска дума Zorro (Зоро), която има същата транскрипция, едва ли някой ще иска да преработим и него на "Соро".
  4. Това не е просто верига магазини, а цял бранд, включващ магазини, в които се предлага собствена марка дрехи.

Разбира се по принципа на всички побългарени наименования ще напиша правилното произношение.

Значи вижда ми се доста некоректно да се местят статии преди дори един човек да се е включил с коментар. Това първо. Второ, след като първата буква не е нито "с", нито "з", защо си преместил името към "з"? Ние трябва да следваме добрите примери, а не лошите (Зоро), каквото схващане е доста популярно в България. Бранд, дрехи, краставици - не виждам особено голяма разлика, още по-малко проблем за транскрибиране.--Rebelheartous (беседа) 10:19, 20 май 2019 (UTC)[отговор]
Казах защо - заради търсенето, и възприетото в България, и защото имахме магазини Сара в Бургас, които нямаха нищо общо със Zara. Реално за да няма спорове е елементарно всичко съмнително да е в оригинал. Още повече, че става въпрос за търговска марка, при която и двете транскрибции (с и з) са грешни. Изчел съм всички дискусии не искам да започвам нова. Правила трябват или Уикипедия ще заприлича на кръчма. Xunonotyk (беседа) 13:50, 20 май 2019 (UTC)[отговор]
Не разбрах коя е първата буква, след като не е "с" или "з".--Rebelheartous (беседа) 09:09, 23 май 2019 (UTC)[отговор]
Rebelheartous - мисля, че има достатъчно дискусии, от които стана ясно, че ти едва ли не си приел за цел в живота си направиш българската Уикипедия да изглежда като пародия в частта, която описва всичко с небългарски имена. Ако ще и еднолично и собственоръчно с денонощен труд и редакторски войни. Ясно се обясни, че чужди марки може да се оставят в оригинал, според речника на БАН. Ясно е и че транспркпцията нищо на никой не носи, нито е еднозначна и обратима, нито е намираема. Ясно и е че латиницата е една от азбуките на българския език (най-малкото мерните единици и химията не могат без латиница, но не само). Ясно е, и че руския език (по модела на който българския изобщо се развива от 150 години насам)също не прилага гротескно "кирилизиране". Защо е тогава това вкелешване на тема кирилица? Уикипедия следва реалността, а не идеологически догми и лозунги. Craig72 (беседа)
„Ясно и е че латиницата е една от азбуките на българския език.“ Интересно твърдение. Институтът по български език към БАН дали е наясно с него? Единствената цел, която съм си поставил тук, е да спазвам правилата на Уикипедия, а в случая и правилата за транскрипция на чуждестранни имена.--Rebelheartous (беседа) 09:12, 23 май 2019 (UTC)[отговор]
А какво налага транскрипцията на търговска марка, при положение, че и двата варианта са подвеждащи на кирилица? Какъв е проблема да е представено със символите налични на всяко едно устройство, част от основните 256 ASCII кода? Не го наричам латиница, защото имаш непоносимост към нея. Говоря за използване на основна кодировка с цел предаване на търговския знак, без субективни фактори, без екстремизъм. Упоритото защитаване на транскрипцията като заглавна форма ще доведе до преработване на цялата Уикипедия и в превръщането ѝ в гротеска. Xunonotyk (беседа) 13:40, 24 май 2019 (UTC)[отговор]
Моля, да разтълкуваш как сегашното заглавие е подвеждащо? Какво е „256 ASCII кода“ (не съм програмист)? Нямам непоносимост към латиница, напротив. Само че на латиница редактирам в en wiki, it wiki и т.н. Българската Уикипедия си има правила и статиите се пишат спрямо тях. Когато се създаде статия, неотговаряща на тези правила, се появява някой човек като мен, който да я приведе в ред. Това е.--Rebelheartous (беседа) 11:09, 27 май 2019 (UTC)[отговор]
Ребелхартоус, защо използваш такива сложни знаци за да се персонализиращ тук? И колко хора прочитайки моя коментар ще го асоциират с Rebelheartous? Борбата ти е достойна за възхищение, точно колкото на всеизвестния герой на Сервантес. Продължавай да прилагаш еднолично имагинерни правила от края на 19 век. БГ Уикипедия е пълна с бездарни статии на ниво 3 клас и правописни грешки, от които ме заболява главата, а основни термини и известни личности липсват. С тази драсни-пални-клечица и малкото информация, която имаме става недостъпна. Xunonotyk (беседа) 20:23, 28 май 2019 (UTC)[отговор]
Потребителското име във всички Уикипедии е на една и съща азбука; различните статии – не. За щастие не само аз прилагам правилата на Уикипедия, а и още няколко дузини съвестни потребители. Има много неадекватни статии, това е вярно. Но както казах по-рано, трябва да следваме добрия пример, а не лошия.--Rebelheartous (беседа) 14:18, 29 май 2019 (UTC)[отговор]
Жалко е Уикипедия да става жертва на идеологически мотивиран акционизъм, в случая късна рожба на набиваната ни в училище "диалектика". Латиница срещи кирилица, запад срещу изток, А срещу Б. Кое пречи да е "и А, и Б"? Т.нар. латиница е де-факто основен набор от символи за международно общуване и всеки функциониращ съвременен език я използва, май-малкото заради научните и техническите означения, без които и един трафопост не може да се построи. В една енциклопедия, основния приоритет е предаването на смисъла и еднозначността, а предаването на кирилица на марки като ZARA и тям подобни е точно изстрел в главата на въпросната еднозначност. Намери ми един човек в България, ако ще и когнитивно невпечатляващ член на малцинство със завърше трети клас, които да се оплаче, че Zara, BMW или Coca Cola нищо ме му говорят, и като му покажеш Уикипедия статията "Сара" или "Бе Ем Ве" да се плесне по челото и да каже - "А, това ли било, не разбрах за какво ми говориш, понеже беше на латиница" Craig72 (беседа)
Какво е акционизъм? Какво е международно общуване?? Вкарвате излишни термини, за да затормозявате дискусията, а нещата са по-прости. На мен в училище не са ми набивали в главата подобни противопоставяния. Може би сме от различни поколения, а може би от различни среди. Не разбирам защо натъртвате на „марка“, след като „Сара“ е най-обикновен магазин, каквито са Адидас, Пума или кварталния дюкян за дрехи втора употреба. Само защото някой си е платил наемът в мол ли да пишем с латиница името му? Или може би сте част от тази компания? Е, тогава бих разбрал, че с плам защитавате „интересите“ на фирмата, в която работите.--Rebelheartous (беседа) 11:19, 27 май 2019 (UTC)[отговор]
Не, "моята" компания си е написана като хората, но няма да кажа коя е, защото се опасявам, че ще я окепазиш и нея, а аз си я харесвам :) Кажете колега Rebelheartous, имате ли разумни предложения за определяне на демаркационна линия на "кирилизаторството"? Доколкото разбирам, никой не оспорва наличието на такава. Никой не твърди, че трябва да кирилизираме µV, kW, TCP/IP или SQL, нали? Научно-технически понятия били. Ма то всичко е наука и техника днес, какво става с CRM, iPhone, Xiaomi? Хем бизнес, хем технически понятия? Моторола обаче на кирилица, Lenovo на латинина, Сименс на кирилица, Nvidia на латиница. Българската уикипедия заприличва на димяща купчинка, точно в частта където трябва да е силна. И това е само една област. Навсякъде е така - какво правим със списъка на отборите в щатската Б група на Минас Жераис / Минъз Жераиз - един създава статии, а друг минава след него и сменя всеки Жоао на Жоау? Невъзможно практически - създаваме още една купчинка.
Доколкото знам, и ИБЕ на БАН си смени официалното становище и казва, че чуждестранни марки и имена може да се оставят в оригинал. Всички сериозни издания оставят редки, еднократно използвани имена в оригинал - иначе са просто неидентифицируеми. Не живеем в 1930-те, когато информацията за света се е свеждала до 3-4 книжлета за държава, които някой сказчик е чел в селското читалище. Тогава е имало значение кое как звучи, защото хората са слушали и помнели тия десетина имена на дадена тема.
През 2019 година информацията вече не резидира в главите на хората. Информацията е в интернет, а ключа за извличането ѝ е кода, съвкупнмост от въпросните ASCII символи (статията в bg:wiki се казва "ASCII", апропо ). Обзалагам се, че не знаеш примерно за съществуването на града Gilroy, но с тия шест символа може да извлечеш цялата информация за него, да идеш до там и да се върнеш, без изобщо да разбереш как звучи това Gilroy като аудио. Като "кирилизираш" Gilroy, унищожаваш кода за достъп до българската версия на информацията за него. Тя (българската версия) става безсмислена и излишна - хората ще намират английската версия. Има два варианта - от английската версия ще минават в българската чрез interwiki, или изобщо няма да се интересуват от българската версия, която така става напълно самоцелна. Това важи за всичко, което четем веднъж в живота си или 99.999% от човешкото знание днес. Нищо общо със ситуацията в прединформационно време, когато "Уикипедията" на 1980 г. за Калифорния се е "състояла" от 3 статии - "Сан Франциско", "Лос Анжелос" и "Сан Диего". Тогава кирилизирането си е било съвсем на място.Craig72 (беседа)
Да разбирам, че предлагате латинизация на топонимията? -- Мико (беседа) 14:32, 29 май 2019 (UTC)[отговор]
Ех, почувствах се заинтригуван да открия „твоята“ компания и да я приведа в ред. :-) Специално всякаквите там вериги магазини за бельо, дрехи, парцалки и т.н., резервирали си площ в „модерен“ търговски център, си се изписват на български без изключение съгласно БДС стандарт (където има трудности при транскрибцията, ще помагаме :-)). Телефони и телевизори – също не виждам причина за оригинал (Сяоми ли каза?). Бразилски щатски първенства – който е запознат с тематиката, той създава статии, а не лаиците. Като цяло не мисля, че точно в имената е силата на Уикипедия, по-скоро в бързата справка и поднесената информация. Аз лично не вярвам в невъзможните неща. :-)
Знам какво е становището на ИБЕ. Може да се оставят в оригинал, но по принцип се транскрибират. Ние като сериозна енциклопедия не се ръководим от изключенията.
Образовах се за ASCII, то имало такава статия. :-D (Няма статия акционизъм обаче, както и резидирам :-)) Разбирам обосновката ти, но се съм съгласен с нея и не смятам, че е правилна. Заглавия на статии трябва да бъдат на езика на съответната Уикипедия с много малки и наложени изключения (техническа терминология). Американски градове пък още по-малко. Представяш ли си ако трябваше да оставим китайски градове в оригинал или компании като 华为技术有限公司. Това как се търси в търсачка и как се изписва филм в торент тракер не може да бъде причина за оставяне в оригинал в портал като нашия.--Rebelheartous (беседа) 14:50, 29 май 2019 (UTC)[отговор]
"Кирилизирането" на пасивна информация (такава, която 99.99% от хората не съхраняват в главата си) е еквивалентно на арбитрарно, т.е. ръчно създаване на база данни. Когато двама-тримата фена-антиглобалисти вече не са активни в Уикипедия и не могат да тичат да преименуват Xiomi при повикване, базата данни умира. Процесът не е sustainable, задънена улица е. Имената нарастват експоненциално, а ребелхартовците си остават единици. Китайските имена имат латински оригинали, аналогията не струва. Културата винаги е следвала техниката. В случая техниката е компютъра, а глобалната писменост са въпросните аски знаци. Ако ти е трудно да схванеш смисъла на информционната революция, погледни предишната такава - книгопечатането. Писането на ръка не е изчезнало, но е ***нерелевантно***. Rebelheartous на 1600 г. е професионален преписвач или просто очарован от крастотата на ръкописното слово човечец, който настоява, че всяка книга ТРЯБВА да се издава и в ръкописен вариант и сам усилено преписва всяка новоизлязла книга на ръка, колкото му стигат силите.:-) Craig72 (беседа)
Т.е. правилно ли схващам, че според теб писането в БГ Уикипедия на български език е ***нерелевантно***?--Rebelheartous (беседа) 11:58, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
Не. Нерелевантно е само кирилизирането заради самото кирилизиране, заради принципа (същия принцип от изказването на уважаемия уикипедианец Мико "ИБЕ казва, че може в оригинал, но ние го правим заради принципа". Апропо (а propos), "писането на български" е много евтин опит за вкарване на драматизъм. Транскрипцията по никакъв начин не е същото като писане на български. Транскрибирано на кирилица чуждо име си остава на чужд език. Изключение правят усвоени, преглътнати от езика имена.Craig72 (беседа)
Това не е вярно. Чуждите имана стават част от българския език. Дори и за креолите твърдението е невярно. -- Мико (беседа) 14:48, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
Хм, чз казвам същото - чуждите имена стават част от българския език, когато същия ги усвоява. В случая Zara изглежда е усвоено като "Зара", BMW е усвоено като "беемве" или "беневе", Volkswagen като (обикновено) "фолцваген" и т.н. Това усвояване обаче не става с магическия жест да транскрибираш името на кирилица, а чрез естетвена езикова употреба и асимилация. Други обаче си остават пасивна, неасимилирана информация завинаги, и точно това расте неудържимо в интернета. Иначе стигаме до абсурдното заключение, че "Санжаагийн Баяр" е част от българския език, а Sanjaagiin Bayar - не е.Craig72 (беседа)
Хъм - да, в общи линии имаме едно и също мнение, като изключим финала - в момента, в който Санжаагийн Баяр влезе в граматическия строй на нашия език става част от него - цялата работа е къде е границата на "асимилацията". Sanjaagiin Bayar също би могло да бъде, но е с нетипична азбука... няма смисъл да повтарям предъвкана аргументация. Това име според мен е наложено като Зара. -- Мико (беседа) 16:10, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
Да, значи статията е "Зара" а не като "Сара". Очевидно се е наложило, т.е. чули са за него и са го запомнили значителна част от потребителите на бълг. език. Когато съм писал в тази беседа, че трябва да остане Zara, не знаех че някой е чул за този магазин в българия :) Статията за Macy’s обаче трябва да се казва Macy’s, а не "Мейсис" (не искам да си представям какви асоциации буди написано на кирилица) - защото не е асимилирано. Виж, много е просто - асимилираните, усвоени имена, произнасяни поне 5-6 пъти на ден някъде в България, пишат на кирилица. Има обаче нов вид усвояване, писмено, което е е резултат от информационализма, и то не минава през главите и устите на хората и не остава там. Информация, която е достъпна сАМО в интернет, а усвояването ѝ се състои не в това да я запомниш и осмислиш, а в това да знаеш как да я намериш. Macy’s и Санжаагийн са примери за такова знание (доказателство е, че втория го написах с копи/пейст), което е в пета байтове и не виждам откъде ще се вземат ресурси да се създадат български версии на всичко (даже и руснаците не го правят, което е много показателно). Craig72 (беседа)
Но отново - какво наричаш асимилация? В момента, в който името се употреби в изречение на български, то става българско име. Нито „Мейсис“, нито „Санжаагийн“ имат и най-малката драма за кирилизация, каквато например имат разни айти бози. -- Мико (беседа) 17:29, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
отново - асимилация е използването на името в езика, реалния живот - на улицата, в банката, във фирмата, по масмедии. Днес поне стотина момиченца са се казали че са купили едикво си "от зара". Със монголеца и мейси това не е случая, не стига да го споменат еидн път в годината по новините. Критерий - понятие, известно на средностатичстическа учителка по български. Craig72 (беседа)
И отново - подобна граница е пълна импровизация. Ето Мейсис [1] примерно. Също важи за всички компании - няма причина за латиница. -- Мико (беседа) 17:40, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
Да, между другото, чл. 7, ал. 3 от Търговския закон изрично изисква изписването на регистрираните в България фирми да бъде на български език. Изписване на чужд език се допуска само като допълнително. С други думи, няма начин фирма, регистрирана (поне като дъщерно дружество) в България, да няма име на български език.
— Luchesar • Б/П 12:27, 1 юни 2019 (UTC)[отговор]
Понеже знаех че ще почнеш с йероглифите като довод ти написах, че това не е дословно предаване, а ползва основна кодировка на знаците, налична на всяко едно устройство, след пишещата машина на кирилица. Никой не говори за топоними, а за визуално близко предаване на знаците на търговски компании, които те са използвали за брандиране на продуктите си, така че да се отличават от другите. Ти извършваш ненужно ренбрандиране, което те отдалечава в ненужни крайности. Принципно много компании го правят, като прословутото лого на Кока Кола за България. Но докато те не решат как и дали да се изписват на кирилица мисията на Уикипедия е да предава без изкривяване на информацията. Подвеждащата информация е по вредна от липсващата.

Xunonotyk (беседа) 21:36, 29 май 2019 (UTC)[отговор]

Дреме ми какво ще реши някаква фирма за бутилки. Никой не е по-голям от граматическите правила.--Rebelheartous (беседа) 12:16, 30 май 2019 (UTC)[отговор]

Българското подразделение е „ЗАРА БЪЛГАРИЯ ЕООД“. Виждам също „"Зара" отваря още три магазина в България“, „"Зара" влиза в България с магазини за по-стари колекции“, „Първият магазин на "Зара" в София ще е на бул. "България"“. За „Сара" не успявам да намеря, но не изключвам да е възможно и да има. Ако все пак не се намерят, според мен най-добре ще е да се придържаме към наличните източници.
— Luchesar • Б/П 12:41, 30 май 2019 (UTC)[отговор]

Какъв е проблемът? Има бол статии и с изписване Zara, че даже сигурно са и двойно и тройно повече. При заглавия на статии не се ръководим от източници, а от елементарни правила за транскрибция. Това, че хората от Дневник не са си направили труда да проверят произхода на веригата, не е основание да се съобразяваме с тях. Българското подразделение е част от испанска верига магазини, която в оригинал се изписва Zara, а ние за нуждите на БГ Уикипедия я превръщаме в Сара.--Rebelheartous (беседа) 11:48, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
Виж ако има отделна българска компания-оригинал, изписана в търговския регистър Зара ЕООД, ще съм принуден да се съобразя с това.--Rebelheartous (беседа) 11:54, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
Вече бях се отказал да споря. Ако можеш да работиш със сайта на търговския регистър, намери как се казва компанията с Булстат 200772210 и престани да се запъваш като магаре на мост. Xunonotyk (беседа) 12:09, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
(Повече ми харесваше да съм герой на Сервантес пред магаре. :-)) Визирам хипотетична българска компания/фирма, да речем за производство на капачки, изписала се като Зара!--Rebelheartous (беседа) 13:29, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
Значи изобщо не те разбирам вече. Фирмата ZARA се регистрира в Българския търговски регистър като ЗАРА БЪЛГАРИЯ, а ние кръщаваме статията „Сара“, защото? Xunonotyk (беседа) 14:33, 31 май 2019 (UTC)[отговор]
Моето впечатление е, че Rebelheartous се съгласи за „Зара“ и като цяло постигнахме консенсус.
— Luchesar • Б/П 12:18, 1 юни 2019 (UTC)[отговор]
Не съвсем, Лъчо, един момент. Xunonotyk по-горе твърдеше, че нито „з“, нито „с“ е първата буква в името, та го приканвам да сподели коя е тя--Rebelheartous (беседа) 14:55, 3 юни 2019 (UTC)?[отговор]
Ами няма такава в кирилицата, ето защо А) Оставяме в оригинал „ZARA“ или Б) Ползваме официалните източници (Tърговския регистър) „ЗАРА“. Аз, за разлика от теб, отговарям на въпросите към мен. Сега кажи защо да е „Сара“ или го смени мълчаливо на един от двата варианта.
Айде бе, нямало такава буква. Защо ни правите на балами? Значи Сарагоса (Zaragoza) може да се изпише на Български със „с“, а Сара не? Откъде накъде? В оригинал няма как да остане освен ако самото то не е оригинал (справка: Победа). За първи път чувам, че за заглавие на статия трябва да се ползват източници. Източниците се използват за доказване на твърдения вътре в самата статия. Никъде не се казва, че за заглавия на статии се водим по такива. Е, отговорих ти.--Rebelheartous (беседа) 07:46, 4 юни 2019 (UTC)[отговор]
Всъщност, [има]. Уважаемият потребител беседа Rebelheartous счита, че функцията на енциклопедичните имена не е еднозначна идентификация, а предаване на звученето на чуждите думи или наръчник по произношение на чужди езици. В случая има късмет - в кирилицата (истинската, не карашъка от латиница и кирилица на Петър Първи)има необходимата буква. Съм за преименуване къмто "Ѳара". Също за "Маргарет Ѳачър" и "Ѳиъдър Роузъвелт" Craig72 (беседа)
Много конструктивно предложение. И аз съм за Ѳара.--Rebelheartous (беседа) 07:48, 4 юни 2019 (UTC)[отговор]
Трети ред на тази страница:
Не бях чувал за такива букви в българския език.--Rebelheartous (беседа) 09:05, 17 май 2013 (UTC)
Иначе отново не отговаряш конкретно, [...]. Xunonotyk (беседа) 09:02, 4 юни 2019 (UTC)[отговор]

Готино е, че се забавлявате да спорите, но понеже сте интелигентни хора, засега само ще си позволя да помоля всички ви да не забравяте за У:НЛН. :-)
— Luchesar • Б/П 09:22, 4 юни 2019 (UTC)[отговор]

[...] има три фундаментални проблема: 1. Неконсистентност на правилата за транскрпция И прилагането им 2. Нужда от ръчно транскрибиране/решаване на "правилното решение" случай по случай/липса на автоматика 3. прекъсване на връзката с оригинала

По 1.- цитират се някакви правила за транскрипция, които обаче в 50% от случаите ('feels like') не важат защото "така се е наложено". Кел файда от правила, които са по-малко от изключенията. Няма дефиниция на "наложено". Обикновено "така е в източниците", които също обикновено са вестници със често съмнително ниво. Даже чисто нови звезди се "налагат" с "грешни" имена. Ако се погледне внимателно обаче, т.нар. налагане не е случайно, а има квази-правила, които важат, чат-пат. Англофонските имена не се транскрибират, а се привеждат към някаква усреднена българска представа за "английски", възникнала по корекомско време (известна и като програмистки английски). Програмисткият английски, грубо казано, оставя част от имената, които вече имат разпознаваем и съществуващ на български "западен" облик, както са си на български, а другите транскрибира според пряснонаучените правилила за "четене" на английски. Например, Reneé Zellweger не е "Ръней", а "Рене", защото Рене вече се възприема като "корекомско-западно" име, което няма нужда от транскрибция. Същото със Scarlett Johansson - това Johansson ясно се асоциира със шведки и прочие, и същия механизъм се задейства. За никаква транскрипция не става въпрос. Theresa May e Тереза, а не Търиза. Jacqueline Kennedy не е Джакълин, а Жаклин, Theodore е Теодор и в крайна сметка става ясно, че възрожденския рефлекс за АДАПТАЦИЯ на имена действа с пълна сила. Адаптираме вече към псевдоанглицизми от рода на Рене, написани с български букви. Адаптацията е чудесен механизъм на езика да асимилира чужди имена, но никой език не може да асимилира ВСИЧКИ чужди имена. А са ВСИЧКИ, защото имаме смяна на парадигмата - от ограничено, асимилируемо знание към необхватно, outsource-нато такова. Което води до втора точка...оралната фиксация (приоритет на предаване на звученето пред смисъла) налага всичко да се разследва на парче. Да, ама няма как. Някой трябва да слуша интервюта със Gisela Dulko и Roger Federer, и да варди да чуе как си произнасят имената - и бам - ѐ го ѐ, правилното :). Няма толкова хора, имената винаги са повече. За третата точка писахме по-горе... Накратко, време е българската уикипедия да излезе от края на 80-те и началото на 90-те с "четенето" на имена на групи, албуми и коли от обложки и дъвки с картинки по задните дворове и междублоковите пространста и да мине на малко по-професионално ниво.Craig72 (беседа)

Това, че моля да не се забравя У:НЛН, означава единствено, че предполагам да разговарям с интелигентни и възпитани хора, които нямат нужда от принуда, за да спазват наложените правила.
— Luchesar • Б/П 12:37, 11 юни 2019 (UTC)[отговор]