Беседа:Кшищоф Кешловски

Бих искала да обърна внимание, че изписването на името на режисьора "Кшищоф Кешловски" съответства на фонетичните особености на полския език, но не отговаря на българската правописна норма. Вариантът "Кшищоф Кешловски" е възприет и утвърден. Дали е възможно да се направи съответната промяна в заглавието на статията или е по-добре да се уточни с бележка? Radostina D. Petrova (беседа) 17:27, 1 април 2016 (UTC)

Бихте ли цитирали българската правописна норма, на която не отговаря „Кешльовски“?--Чигот (беседа) 17:42, 1 април 2016 (UTC)

Хм, всъщност извън Уикипедия навсякъде другаде е „Кешловски“ ([1] vs. [2]). По-специално забелязах Българска национална филмотека, Национален филмов център, в. „Култура“, пак в. „Култура“, София Филм Фест, сп. „Европа 2001“, в. „Дума“, сп. „Факел“. Така че по-правилно е да се постави въпросът има ли правописна норма, на която отговаря „Кешльовски“, защото не е това формата, която явно се ползва с наложеност... Спири ··· - - - ··· 15:20, 11 април 2016 (UTC)

Не ми отговаряте адекватно на въпроса! Разбирам че претендирате за традиционност (наложеност) на варианта „Кешловски“. Според правилата:

„	Действието на традиционния принцип в българския правопис е силно ограничено. Според този принцип правописът на някои думи се подчинява на историческата традиция (без да се отчитат съвременните им изговор и строеж)...	“
(Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила, С., Изд. „Просвета“. 2011, с.15.)

„	30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма. 30.1. Установено е предаването по традиция на някои имена на държави, населени места и географски обекти. 30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части. 30.3. Установено е буквените съчетания au и eu в собствени имена, навлезки в българския език, да се предават с буквените съчетания ав и ев. 30.4. Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.	“
(Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила, С., Изд. „Просвета“. 2011, с.43–44.)

Дано в тези цитати намирате потвърждение на мнението си. Лично аз не намирам такова, поради причината че не смятам (за съжаление) Кшищоф Кешльовски за широко известен, че да транслитерирам полското „l“, вместо да го транскрибирам. Иначе правилата за транскрибиране на чужди собствени имена са категорични:

„	При предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила: 27. Мекостта на съгласните в собствени имена от чужди езици. 27.1. Мекостта на съгласните се предава в ь (пред о), я (пред а), ю (пред у). 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие.	“
(Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила, С., Изд. „Просвета“. 2011, с. 39-40.)

Редицата от източници, в които се открива варианта „Кешловски“, просто показва непознаване на полски език, и непознаване на съвременните правила за транскрипция на български език. Определено смятам, че за предаване на названия от полски на български език е необходимо познаване и на двата езика. Не смятам че медиите в България са особено благонадежден източник, по който човек да се ориентира, относно правилно изписване на чужди имена на български език.

Според Тереса Домбек:

„	Съгласната l напомня българското л в положение пред гласните е и и (срв. лед, лист). l е средно мека, предноезична алвеолна съгласна. При нейното учленяване само върхът на езика се допира о горните алвеоли; предната част на езика не се докосва до твърдото небце, а средната част на езика заема малко по-ниско положение, отколкото при учленяването на българското л пред е и и.	“
Домбек, Т. Учебник по полски език, С., Изд. „Наука и изкуство“. 1963. с. 12.

Според Божко Божков, който между другото ми се струва, че е добре познат в Полския институт в София:

„	Друга особеност на полския език е наличието на твърди и меки съгласни. Често пъти една и съща дума, произнесена с мек изговор на съответния съгласен звук, означава едно понятие, а произнесена с твърд изговор - съвсем друго. В разговорника мекостта на съгласните е изразена в транскрипцията с „ь“, като по този начин най-добре се доближаваме до полското меко произношение. Там, където българската буква звучи приблизително така меко, както на полски, не е поставен „ь“, за да не усложняваме излишно транскрипцията. Специфична черта на полския език е съществуването на два вида „л“. Едното „l“ се изговаря във френски, италиански и други езици; след него винаги има „ь“...	“
Божков, Б. Българо-полски разговорник, Изд. „МАЙ 1991“ (консултант от полска страна Йоанна Вуйчек))

Или казано на кратко - при предаването на полското име „Кешльовски“ съм се ръководил от настоящите български правила за транскрипция на чужди собствени имена, както и от мнението на Тереса Домбек и Божко Божков. Смятам тези три ориентира за доста по-качествени по въпроса от цитираната редица, в която се забелязва и величавото присъствие на вестник „Работническо дело“.

Надявам се и вие един ден да споделите от какво се ръководите. Прибързаното местене на статията, при положение че има неприключил разговор на беседата и, го намирам за неколегиално, неприемливо и определено демотивиращо. Оставам с колегиален поздрав!--Чигот (беседа) 16:51, 12 април 2016 (UTC)

Може да се напише: „Кшищоф Кешльовски или Кшищоф Кешловски<ref>тук да се напише това пояснение</ref> е....“. И пояснението ще се появи отдолу в раздел бележки.--Спасимир (беседа) 07:29, 4 април 2016 (UTC)

Само да кажа и аз - Кешльовски, разбира се, е напълно ок с българския правопис. --Мико (беседа) 16:18, 11 април 2016 (UTC)