Беседа:Обител
Преместен текст[редактиране на кода]
Тъй като е написан в 1 л.ед.ч. местя този текст на 62.204.141.230 (беседа) от статията на беседата. Части от текста са използваеми, но след стилистична намеса. --Спири / беседка 13:05, 3 февруари 2007 (UTC)
Обител е най-славното село в центъра на Централно Герлово. Още преди 15 години се запознах снеговата романтична картина. На юг виждах тесни, криви, кални улици; къщи-паянтови , покрити с папратови стебла и каменни плочи най-отгоре. До всеки дом, като египетски пирамиди, стърчахаживотински торища. По заможните пък оградили дворовете си с плетища. А там, където е възможно стените бяха измазанаи с червен пръст. Не рядко виждах и “грижливо остъклени” с хартия отворчета, наречени прозорци. Вечерно време само мъждукащите газени кандилчета даваха признак, че тук са отседнали някакви си хора. На север нещата бяха коренно различни. Широки и равни улици, ножи тухлени къщи, недовършени желязо-бетонни огради сайванти. По енергетични хора. Обхваща те чувство, че се намираш между два различни свята. Подобно, можеби по-плачевно беше положението в другите селища в Централно Герлово. В ония години в съзнанието ми беше запечатано мисълта, че “Герлово – това е Обител, Обител това е Герлово!” Днес, бившият център на селищна система – с.Обител, е в състава на Община Омуртаг и е на 14 км. югоизточно от нея. Според османо-турски документи, съхраняващи се в НБКМ, първоначалното име на селото е Текелер кябир. По-късно това име се пише като Теккелер кебир, а на едно място Текелер аине ханлар. В географския речник на България това название е посочено като Текелер кябир. Кое е вярно? И какво означават тези думи? Текке – има значение на обител и манастир, а Теке – на български е пръч. Кябир и Кябил са арабски думи и буквално спреведени означават съответно гроб и визможно. Да. Възможно е да помислим, че тук, в историческо незнайно време да е имало някакво текке с гробница и хората да са идвали за поклонение, подобно на Демир баба теккеси в с Свещари /Рз./ или на Доспад баба в с.Росица /Тщ./ Обаче, никакъв документ, никакъв източник на информация до сега не се осмели да твърди нещо подобно. Интересно е , че едното съседно на Обител село, носи името Кечиллер /Козарево/. Дали пък хората от това село отглеждали повече кози, а в село Обител – повече текета /пръчове/? Едно е ясно: Обител на турски се произнася като Бюйюк Теккелер /Голям обител/. Впрочем в речника на турски език намираме, че значението на арабската дума кебир е голям, велик, грамаден. От тук става ясно: най-правилното османско-турско име на селото е Теккелер кебир! Съвсем правилно през 1934г. селото е приело името си като Обител. Вече споменахме, че първоначалното местонаходище на селото е било в местността “Кавак махале” /Тополова махала/, в близост до днешното село М.Църквище. Постепенно селото се е преместило към север, където теренът е равнинен и по пространствен в сравнение с предишния. В долната част /юг/ на селото все още са запазени някои от къщите с каменни плочи на покрива, тесните и криволичащи сокаци, признаци на далечното минало. Това ни дава основание да вярваме, че селото е основано приблизително преди около 400-450 години. Роденият през 1897г. Юмер Селимов от Обител твърдеше, че населението на село Обител се смята за продължител на поколението от гр.Коня. Тук е мястото да отбележа, че в с.Церовище бях открил един документ от около 1381г., навит на руло в специален картонен калъф, който докумен представляваше нещо като Нотариален акт и адресът на основната личност се протягаше чак до Саудитска Арабия. За сажаление, този документ на бързо беше прибран от един книжовник в Турция не съм в състояние да дам повече подробности за документа. Днес с.Обител има недовършен градски облик. Към края на 80-те години осъществи частичен икономически скок, като се построиха приветливи жилищни апартаменти, търговски и обществени сгради, читалище, младежки дом и много други. Днес стърчат бетонни скелети на няколко “незнайни паметника”, които чакат благоволението на своите спонсори. С участието на много известни спортисти и интелектуалци от и извън страната всяка година тук се провежда традиционен празник “Герлово се труди, пее и спортува”. През 1997г. броят на жителите е бил 789 /мъже-403, жени-386/, а в началото на 1999г. – 969 /живеещи в селот-704 души/. Преди десетина години имаше хипотеза, че почти всички села в Централно Герлово ще се слеят в едно /с ядро Обител/ и ще се образува един внушително голям град, който ще се нарича Герловград или град Герлово. Защо пък да не се осъществи тази мечта на герловчани?! Благодарение на своята интелигенция с.Обител, от единия край на изостаналостта и мизерията успя да се добере до върха на славата си. Особено високи бяха постиженията по културно-образователната сфера. През 70-те години училището му беше едно от най-посещаваните, почитани и признати в страната. Да. Обител е такова знатно и славно село в Герлово.
Има две прекрасни чешми, в центара на селото има един паметник, а една от къщите е на сина на от тези които са помагали на българите като са били под турско робство.