Беседа:Панайот Черна

В 1917 година Петър Карчев, военен кореспондент на 4-та дивизия, посещава Черна и пише:

„

Къщата, в която щях да преспя тази вечер, беше не само българска, но и роден дом на големия румънски лирик - най-голям след Еминесту - Панайот Черна. Той беше син на Панайот Станчов („Даскал Панайот“), който е вземал участие като четник в сражението при Дряновския манастир под войводството на известния монах-революционер Хартон. Майката на Панайот Черна беше също българка от Ямбол. Казваше се баба Мария. Преди да се ожени за даскал Панайот, с когото се е водила само две непълни години, се е казвала Мария Тошкова. От техния брак се е родило само едно дете - знаменития по-късно румънски поет-лирик Панайот Черна. След смъртта на Панайот Станчов Мария се оженва за българина Наум Костов, родом от гр. Охрид, кожухар по занаят. Бай Наум впрочем е умеел да върти освен кожухарската игла още и пушката. Той е влязъл по едно време в състава на четата на дяда Жельо, когато последният се готвил да помага на сърбите в предстоящата война срещу Турция. От втория брак с Наум Костов баба Мария бе родила десет деза, от които живи бяха осем. По време на пребиваването ми в Черна аз познавах единия от братята (от втория брак на майка му) на поета Панайот Черна, а също и две или три от сестрите му, които бяха още моми и живееха в с. Черна, в къщата на майката си и баща си. Румънсите биографи на П. Черна - види се от шовинистически съображения - съвсем невярно са описали родословието му. Те са твърдяли, че произходът на Черна е чисто румънски. Тези твърдения бяха съвсем смешни. Мога да потвърдя, че лично познавах баба Мария, майката на рано починалия високо талантлив румънски поет-лирик Панайот Черна. Майка му разбираше румънски, но избягваше да говори - срамуваше се задето неправилно произнасяла румънски думи. Тя си приказваше, особено в своя дом, на чист български езк, какъвто се говори в Ямболско. Не може да се оспорва също и това, че бащата на поета, първият мъж на баба Мария - Панайот Станчов (на името на когото е кръстен и единственият му син - Панайот Черна) е бил чист българин. Той е бил учител и - както вече споменах - четник в поп-Харитоновата чета. В с. Черна братът на поета държеше бакалница и си приказваше на чисто ямболско наречие, с което беше закърмен от майка си. Той знаеше много добре и румънския език, но с него си служеше само когато говореше с румънци. Четирите сестри на поета Черна говореха също на чист български език. С румънския език си служеха само когато бяха в румънска среда.

“