Беседа:Силкосия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

датите на обявяване не съвпадат, извадка от фейсбук страницата :

"Музей на Лесотехнически Университет"- към 30 юни 2013 г. ·


Изминаха 80 години от обявяването на първите резервати в България - "Силкосия" и "Парангалица". Нека това е повод да си спомним за хората, на които дължим "поставянето в известност" на едни от най-забележителните гори в България, които сега ни карат да се гордеем!

Каква е накратко историята на "Силкосия"?

Човекът, на когото, дължим тази гора да бъде е съхранена е инж. Стефан Симеонов Синивирски, завършил през 1914 г. Висшето горско училище в Лвов. Заповедта от Отделението за горите е кратка: "IV-та секция да измери, ограничи и състави стопански планове на държавните гори във Василиковско и Малко Търновско". Така започва 7-годишната работа на секцията начело с инж. Ст. Синивирски.

„Много трудности и лишения имаше при това първо културно навлизане за измерване и таксиране в тези девственни гори. Трудих се и страдах, защото знаех, че моите усилия ще допринесат, както и допринесоха полза за народа на“, споделя Синивирски.

В спомените си Ст. Синивирски продължава: "....през 1928 - 1929 г. преминах да устройвам високостъблените гори в най-големия комплекс Визишки от 207 хил. декара, с преобладающи дъбови насаждения, разположени по южните склонове на масива Ограш-Босна до р. Карамлък и долината на р. Велека. В същия комплекс гори около с. Българи имаше много букови насаждения с подлес реликтния храст Зеленика /рододендром понтикум/, които заемаха освен усойните места, но и някои равни плоскогория, при явното до тук стигаще влияние на морето. За запазването на това рядко находище на Зелениката, отделих 2 хил. декара в м. Горна Еленица-Силкосия за резерват /Природен паметник/, разположен източно от с. Българи-Марин Преслап-северно от в. Малка Папия".

По-късно, с Постановление 10346/23.06.1931 г., базирайки се на измерванията и ограниченията на IV-та секция, държавната гора "Горна Еленица-Силкосия" е обявена за предмет на горското стопанство.

Две години след това стават факт първите защитени обекти, а за "Силкосия" мотивите за запазването на тази уникална гора са, че "представлява един девствен кът от първобитна природа на Странджа планина с особено значение за фитогеографията на България с нейната разнообразна широколистна горска растителност", проф. Николай Стоянов пише, че "...горите на Странджа планина са единственото място в страната ни и единствено явление в природата на Европейския континент, поради масовото запазване в тях на старите терциерни растителни видове към които принадлежи източния бук, странджанската зеленика, лавровишнята, джела, кавказкия боровинков храст". Още преди това Българско ботаническо дружество, заставайки против концесията в Странджа и Дьовлен (Девин), в писмо от 03.12.1926 г. до Министъра на земеделието и държавните имоти пишат за запазването на горите в Странджа, защото "...по своя състав представляват единствено явление в горската природа на Европа като остатък от една изчезнала в европейския континент горска растителност". Проф. Васил Стоянов подкрепя запазването на гората „Горна Еленица-Силкосия“, която "представлява извънредно голям интерес от лесовъдно гледище, поради съществующите там редки горско-растителни елементи, да се настоява да бъде запазена цялостно и непокътнато за вечни времена, като природен горски паметник".

И всичко това води до обявяването на първият резерват в България - "Горна Еленица-Силкосия" с Постановление 8485/29.06.1933 г. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 88.87.4.44 (беседа) 13:04, 8 октомври 2018‎