Беседа:Теснолинейка Септември – Добринище

Откога по-точно теснолинейните железопътни линии започнаха да се наричат теснопътни?

Дължина

Статията стана прекалено дълга, за да е четивна - може би трябва да се отделят някои пасажи като отделни статии--Ket (беседа) 07:40, 24 юли 2014 (UTC)

На първо време мисля да премахна разписанието, което е достатъчно дълго. Разделите, които магат да се обособят като отделни статии, според мен, са „технически съоръжения“ и „подвижен състав“, последният има още за разширяване. Двоумя се дали да се използват старите имена на селищата или само съвременните. --Спасимир (беседа) 17:13, 24 юли 2014 (UTC)

След коментара днес на Кет и аз се зачетох в статията. Първо поздравления. Чудесна е! Направиха ми впечатление две неща, които на пръв поглед не ми допаднаха: 1 Има много таблици, които разсейват - могат да се направят в свиващи се таблици, които при желание на четящия да се разширят. 2 Технологията на строеж на тунелите - информацията е изключително подробна. Не е ли възможно тя да бъде вмъкната в друга статия за тунел например или да бъде съкратена по някакъв начин. Има прекалено много термини, които нищо не говорят и в един момент на четящия му писва и прескача. --Izvora (беседа) 17:19, 24 юли 2014 (UTC)

Отделих техническите съоръжения в отделна статия и премахнах разписанието. Обаче имам затруднение със свиването на таблиците, не си спомням как ставаше, ако може някой да помогне. Благодаря предварително! --Спасимир (беседа) 22:34, 24 юли 2014 (UTC)

Кандидат за избрана

В продължение на повече от два месеца търсене на книги и статии в Националната библиотека, мисля, че успях да разширя статията. Същевременно с това се получиха и две нови статии за техническите съоръжения и подвижния състав по теснолинейката. Благодарение на сътрудничеството с ДА „Архиви“ открих няколко снимки от строежа на линията в участъка Септември-Велинград, както и снимки от линията Пазарджик-Варвара. Подлагам статията на обсъждане, за да я прегледат повече хора и да си дадат мнението за нейното допълване, форматиране и редактиране. --Спасимир (беседа) 19:05, 9 септември 2014 (UTC)

Статията е уникална и получава моите адмирации. Прекланям се пред положените усилия да достигне до това ниво! --Izvora (беседа) 17:48, 16 септември 2014 (UTC)

Разделът Пазарджик-Варвара не трябва ли да е в рамките на История? А и хронологично (1928 г) ми се струва че трябва да е по-напред, така е някак необосновано отделѐн. Не става ясна и причината за демонтирането. Освен това раздел Топоними е някак неуместно на първо място, аз бих започнала с История. Освен това ти предлагам за посочването на източниците да ползваш шаблона {{href}}, който спестява много повторения (например в случая на {{cite book |title= Теснопътната железопътна линия Чепино-Якоруда-Белица. По случай откриването ѝ в експлоатация 30 юли 1939 г |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1939 |publisher=Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Главна дирекция на строежите. Отдел изучаване и постройки нови железопътни линии |location= |isbn= |pages=20 |url= |accessdate=}} става само {{hrf|автор|1939|20}}). Ако искаш, мога да се заема с последното--Ket (беседа) 12:02, 21 септември 2014 (UTC)

Разделът Пазарджик-Варвара съм го отделил по този начин, защото е отделен железопътен клон. При номерирането на железопътните линии - Септември-Добринище е №16, а Пазарджик-Варвара е №17. В такъв смисъл, че докато другите отсечки (Велинград-Якоруда, Якоруда-Добринище) са продължения на основното трасе, то тази линия си е съвсем отделен клон, който се свързва с тази железопътна линия. Това е причината да поставя тази отсечка на това място. Причината за демонтирането е икономическа - тази отсечка генерира загуби и заедно с още няколко железопътни линии в България е закрита. Беше демонтирана, защото е по-добре за БДЖ да си прибере релсите и траверсите, отколкото да останат неизползваеми на място, макар че доста се позабавиха и едни други хора успяха да ги изпреварят до голяма степен и да ги предадат за вторични суровини. Наистина, липсва информация за това, в момента я обработвам и ще я добавя с източници. Първоначално раздел „Топоними“ имах намерение да се използва за по-разбираемо четене на раздел история, но по-късно се оказа, че е по-лесно да напиша старите имена на селищата с препратки към статиите със сегашните им имена. Мисля, че ще е по-добре да се премахне, но бих искал мнение дали е разбираема историята за читателите или да остане този раздел в края на статията. Шаблона {{href}}, наистина, бях го забравил и е чудесно, че ми го припомняш, защото е полезен и би облекчил статията. Всеки е свободен да допълва или редактира статията, дори ще съм много благодарен за помощта. --Спасимир (беседа) 20:28, 21 септември 2014 (UTC)

А, сега ми е ясно. Може би едно пояснително изречение в текста ще е от полза за читателите. За мен текстът е много добре, но все пак аз съм пътувала доста с линията (отдавна), така че по-скоро клоня към предложението ти раздел „Топоними“ да остане в края за онези, които се интересуват. Направих смяната с hrf за два от източниците, може да се направи и за още 1-2, които са дълги и се повтарят повече от веднъж. Проблемът е, че шаблонът използва фамилията на автора и годината на издаване, а в служебните издания това понякога липсва. Затова за книжката от 1939 г. сложих за автор „Колектив“.--Ket (беседа) 12:27, 22 септември 2014 (UTC)

Поздравления за снимките, които си правил--Ket (беседа) 12:28, 22 септември 2014 (UTC)

Грешчица в червената линия

В червената вертикална линия, предпоследната спирка е Свети Георги, а тултипа казва Гулийна баня. Погледнах кода, но не мога да се светна къде да редактирам..

Много яка статия! Колко сме пили в таз теснолинейка :-) --Vladimir Alexiev (беседа) 17:55, 13 февруари 2015 (UTC)

Проблемът е в шаблона, оправих го. Всички имаме хубави спомени от тази линия. --Спасимир (беседа) 15:27, 14 февруари 2015 (UTC)

Моля Jingiby да бъде бокиран за арогантно и не кооперативно поведение

Моля Jingiby да бъде бокиран за арогантно и не кооперативно поведение --MayaG 15:50, 3 март 2021 (UTC)

Статията е избрана. Това означава, че е преминала през специална процедура на одобряване. Няма как да внасяте толкова съществени промени в нея и то при положение, че има редактор който е против. Направете тук Вашите предложения за промяна за да бъдат обсъдени. Благодаря. Jingiby (беседа) 15:58, 3 март 2021 (UTC)

GadzhevaMaya, моля, добавете сериозни източници за тези твърдения, за да не препечатваме предания и легенди.--Спасимир (беседа) 18:17, 3 март 2021 (UTC)

Прехвърлям премахнатия текст тук за обсъждане:

В обширна статия от 2 февруари 1920 г. на първа страница на в. Мир, Стоян Мълчанков излага подробно тежкото състояние на Неврокопска околия, липсата на железопътна инфраструктура и съобщения, което е пречка за развитието на търговията и ефективното използване на природните ресурси в района, като "девствените иглолистни гори по западните склонове на Родопите и по източните склонове на Пирина", каменните въглища и др. Той прави следните предложения: "Прочие, след всичко гореизложено на министерския съвет (resp. на г. министъра Турлаков) предстои да направи следующето, за да се съживи Неврокопската околия и да почувства, че и тя е част от Майка България: 1. да се отпуснат необходимите държавни средства за рационална поправка на шосетата, и мостовете им, които свързват гр. Неврокоп с гарите Симитли и Саранбей, по които да могат да се движат камиони и автомобили; 2. да се назначи способен инжинер с седалище Неврокоп; 3. да се прокара през Народното събрание още през тая му сесия закон за свързване града Неврокоп с гара Симитли или гара Саранбей с дековилка (теснолинейка) 75 сантиметрова, която и в единия и в другия случай ще мине през градовете Банско и Мехомия, ще мине значи през живописната Разложка котловина (околия), извънредно богата също с борови гори. Линията ще мине все по течението на р. Места без никакъв тунел и при извънредно малък наклон. 4. Да се предвидят дневни пари от 10 до 20 лв. на чиновниците и служащите, особено на тия от стара България в Струмишкия окръг (resp. в Неврокопската околия), за да се привлекат по тоя начин достатъчно и спосовни чиновници от стара Вългария, както за съда така и за другите държавни учреждения. Никъде в царството чиновниците на живеят така оскъдно както в Неврокоп. Господин министъра Турлаков, който в предвечерието на законодателните избори посети града Неврокоп, е видял и вярваме, се е убедил в действителността на всичко гореизказано. Будните хора в Неврокоп възлагат големи надежди." За съжаление той е убит няколко дни преди законът за теснолонейката да бъде приет. Jingiby (беседа) 18:51, 3 март 2021 (UTC)

За щастие, в. Мир е изцяло дигитализиран и лесно проверим източник. Добавих част от написаното от Мълчанков в бр. 5914/2 февруари 1920 г. Но остават твърдения без източници, което не е добре.--Спасимир (беседа) 19:14, 3 март 2021 (UTC)

Кои твърдения са без източници? Всичко, което съм написала е с източници, от стенограми от Народното събрание до дигитализирани статии. Статията както е написана сега е пълна с недоказани неверни факти и натъкмени и повтаряща се информация. Аз съм добали общо два параграфа и да мога да допълня източници като наскоро излезлия филм и книга за Стоян Мълчанков, но това е ненужно, като се има предвид другите източници. Моля информацията да бъде върната.

--MayaG 22:10, 3 март 2021 (UTC)

Горе-долу може и така, но цитат е по-добре, това е ставало преди 100 г., цитатът показва нещата в различна светлина, но ок. Ще видя по-подробно промените Ви утре или тези дни, сега е твърде късно, мога да Ви сложа и линка към филма, и друга книга за него. --MayaG 22:21, 3 март 2021 (UTC)

На първо време Ви благодаря за добавената информация. Недоказани неверни факти? Може да проверите посочените източници един по един. Моля да цитирате тези източници, това е идеята - след всяко твърдение да се цитират източниците.--Спасимир (беседа) 14:49, 4 март 2021 (UTC)

Защо статията за теснолинейката не може да се редактира?

Здравейте,

Защо статията за теснолонейката не може да се редактира? Искам да добавя линка за филма и книгата, както и други линкове за теснолонейката. в. Македония от 1 април 1925 г. Железниците в Петричкия окръг, говори за забавяне на строежа на тенслонейката, което пречи за развитието на Разложкия и Неврокопския край и Петрички оркъен съвет взема решение да изпрати писмо да министъра на железниците. в. Македония е дигитализиран на сайта на народна библиотека.

Статията за теснолонейката трябва да е свободна за редактиране и добавяне. --MayaG 10:14, 7 март 2021 (UTC)

А инж. Стоян Митов?

Забелязвам с учудване, че в историята на строителството само е споменато името на инж. Стоян Митов. Има основен принос, работил е там осем години, изглежда е проектирал и ръководил строежа.--Zhoxy (беседа) 06:19, 14 ноември 2021 (UTC)