Беседа:Цветан Дяков

Ей това твърдение е много озадачаващо, макар и с източник: Като народен представител подкрепя приемането на Закона за защита на българските евреи. Такъв закон не можах да видя. Ако се визира Закона за защита на нацията, пак е странно, защото този Дяков май е бил депутат не по това време, а по-рано - в XXII ОНС (1927-31). Разбира се, това не изключва да е бил и през 1941, когато е приет ЗЗН, но в такъв случай би бил съден от друг състав на Народния съд – втори състав (съдещ народните представители от февр. 1940 до 1944). Та ми се струва, че в случая източникът не е наясно какви ги пише. --Randona.bg (беседа) 17:12, 26 декември 2022 (UTC)

Във връзка с това добавянето на шаблона от моя страна беше именно за да изискам повече източници. Както гласи той:

„ Моля, помогнете за доказване на значимостта му за Уикипедия, като цитирате надеждни вторични източници... “

Защото реално в статията беше посочен само един и както и ти забелязваш, има нещо притеснително.

Carbonaro. (беседа) 19:18, 26 декември 2022 (UTC)

Благодаря за обяснението, сега разбирам, но все пак мисля, че само шаблонът за източници е достатъчен. Аз лично бих поставила шаблон за значимост на безброй депутати, но явно колегите не мислят така и затова не може само на него да сложим.

Междувременно разбрах откъде е тръгнала тази нелепост – очевидно от журналистическо четене с неразбиране и препредаване. Има едно интервю на сина му, в което казва: „баща ми беше съинициатор на Закон за защита на българските евреи - някъде в началото на 40-те, преди да сложат еврейските значки“. Инициатива за закон, който явно не е приет. Но предадено малко изкривено и с определителен член (закона вм. закон), внушава приет закон. Ще изполвам интервюто като източник по липса на друг, в края на краищата някои използват интервюта на самите персони , а Александър Дяков заслужава доверие.

А в цитирания архив има много за четене. --Randona.bg (беседа) 19:51, 26 декември 2022 (UTC)

Да отбележа тук за бащата Пеню Цветков Дяков – р. 1845 в село Ценово, Беленска околия. Година, изчислена според възрастта му към 13 април 1945 – 78-годишен (Удостоверение, представено пред Народния съд заради сина му Цветан Дяков. Синът е на 52 години). [1]. --Randona.bg (беседа) 20:13, 26 декември 2022 (UTC)

Добра работа! За членуването на закона бях виновен аз. Все пак той е един и така е по правилата, но чак сега след твоето изчерпателно обяснение разбрах. Сполай ти!

Благодаря за адекватната намеса и за правата и свободата – тъй като не може да се посочи конкретна връзка при цитиране и тя сочи само към страницата за търсене, се бях подвел по друг документ. Веднага ще погледна. Carbonaro. (беседа) 20:45, 26 декември 2022 (UTC)

Благодаря :) Току-що погледнах пак документа, правилно съм го цитирала (за съжаление и аз не успявам да дам директна връзка). Сега нанасям корекции, дай ми малко време, да не се застъпим :). --Randona.bg (беседа) 21:02, 26 декември 2022 (UTC)

Това за съдията по делото трябва да се прецизира, защото така създава грешно впечатление (има го в архива). А колежката ни Pelajanela е открила кога е бил народен представител – XXII ОНС (на беседата на IP-то) и мисля, че може да се приеме за достоверно (едва ли има друг с тези имена и титлата д-р). Би трябвало в началото на стенографските записи да са изброени депутатите (и може би от кой район), но не успявам с търсачката. --Randona.bg (беседа) 21:21, 26 декември 2022 (UTC)

Намерих го, но пак не успявам да дам точния линк – трябва да се избере юни и датата 19. --Randona.bg (беседа) 23:29, 26 декември 2022 (UTC)

Друго озадачаващо – бил най-младият народен представител тогава. Обаче към 1927 г. е към 34-годишен, не е пък чак толкоз млад ;). Да не би и по-рано да е бил депутат? Или пък останалите депутати са били възрастни. --Randona.bg (беседа) 23:47, 26 декември 2022 (UTC)

Наистина доста неточности има... Но не се притеснявам, защото си професионалист. Carbonaro. (беседа) 07:25, 27 декември 2022 (UTC)

--Randona.bg (беседа) 08:38, 27 декември 2022 (UTC)

Оправих линковете и вече сочат към конкретните документи.--Ilikeliljon (беседа) 13:04, 27 декември 2022 (UTC)

Супер, благодаря, ще се опитам да разбера как си го направил. --Randona.bg (беседа) 15:11, 27 декември 2022 (UTC)

Отварям снимката с десен бутон в нов раздел на браузъра и така става.--Ilikeliljon (беседа) 15:37, 27 декември 2022 (UTC)

Мерси, частично успях. Би ли погледнал Станислав Балан, там с първия източник успях (Карта за обвиняемо лице), но се появи друг проблем – като го сложа към инфо от карето, после не мога да го използвам повторно и става дублиране. Не че не мога въобще да премахна цитирането в карето, но ми е интересно какъв е начинът за повторно използване, защото съм срещала проблема и на други места. --Randona.bg (беседа) 16:34, 27 декември 2022 (UTC)

Randona.bg, позволих си да направя редакцията в статията за Станислав Балан във връзка с дублирането на източник при цитиране. Поначало повторното използване става чрез добавяне на параметър name=":стойност" в тага <ref>. Става автоматично в основния текст, защото всеки използван източник се появява в списъка; което не работи по същия начин, когато източникът е използван в инфокутията. Затова чрез редактиране на кода трябва да се направят две ръчни замени:

1. при цитирането на източника в инфокутията в тага <ref> се добавя стойност, например цифра, която се използва само за този източник: например <ref name=":0">.

2. За да проработи повторното използване, на мястото в основния текст на статията, където има позоваване на същия източник, вместо пълния <ref> се вписа само <ref name=":0" /> — където ":0" е избраната стойност. В случая вместо цифра използвах <ref name=":narodensud"> и на мястото в текста, където беше дублиран същия източник, редактирах кода с <ref name=":narodensud" /> — за разпознаваемост, но и като застраховка в случай, че повторно използване на източник вече е използвано в статията и <ref name=":0"> е зает. Не съм сигурна и не твърдя, че това е правилният и най-практичният начин. Но освен ако не е грешен (Ted Masters, призован си ), мисля, че върши работа .

По въпроса за url към конкретните документи (по-точно изображенията на въпросните документи), вместо thumbnail_lists_isda/width=800&image=/12_11022897_001_d&path=1&tm=1672145938 може да се въведе и само thumbnail_lists_isda/width=800&image=/12_11022897_001 след https://narodensud.archives.bg/, тоест само до името на файла (съответно с промяна на последната цифра се зареждат всички изображения от съответната галерия: 001, 002, 003, 004). Не знам дали има някакво предимство, но го давам като информация.
~ Pelajanela // беседа 19:01, 27 декември 2022 (UTC)

Много ти благодаря, Pelajanela. С първото не знам дали бих се справила (аз съм от ония, дето използват визуалния редактор и дето като чуят за редактора на кода напълно блокират ), но поне мога да опитам следващия път и после да ви викам на помощ За архивните документи те разбрах и така може би ще е по-лесно – по първия начин най-напред се справих, но после запецнах, когато документите са в серия. Ще опитам и така. --Randona.bg (беседа) 19:20, 27 декември 2022 (UTC)

@Pelajanela, не разбрах много за какво става въпрос, но виждам, че си се оправила и без моята помощ. Да, принципно е добре да се избягва повтарянето на съдържанието на един и същи източник, за да не става излишно претрупване в кода на страницата – улесняват се най-вече тези, които редактират през кода; пестят се също ресурси (при голям брой източници и евентуалната им повтаряемост в текста на статията). Но (както винаги има едно но ) и повтаряемостта не е чак такъв голям недостатък. Ако някой махне даден именуван източник със съдържание, а същият източник се повтаря и на други места в текста само под формата на самозатварящи се или празни именувани ref-ове, излизат едни грешки при цитиране. Не е болка за умиране. Следя за такива грешки. Ако има, поправям. Това се отнася главно за редактирането през кода. Иначе визуалният редактор също дава възможност за повтаряне на именуван ref. Тук не съм 100% сигурен, но мисля, че визуалният редактор води с един голям плюс: ако по някаква причина даден източник със съдържание и име бъде премахнат (и няма друг, който да повтаря съдържанието и името), неговото съдържание автоматично бива прехвърлено към най-близкия от самозатварящите се или празни именувани ref-ове, ако такива съществуват из текста на статията/раздела, разбира се. Много специфична и ненужна като цяло информация, но за технически ориентираните редактори може пък да бъде интересна. Дано съм го обяснил разбираемо. Че понякога и аз не си разбирам писанията, като взема да ги чета. Ted Masters (беседа) 21:08, 27 декември 2022 (UTC)

Всъщност, много полезна, а бих казала и важна информация – убедена съм, не само за мен, Ted Masters. А те помолих за коментар във връзка с описания по-горе подход за повторно използване на източници (чрез редактиране на кода) тогава, когато първото цитиране е в инфокутия и източникът не се показва в списъка при отваряне на панела за цитиране от визуалния редактор. Обърнах се към теб, защото благодарение на поправките ти виждам кога, къде и какви грешки в кода допускам , а в случая не бях сигурна дали не пропускам (или усложнявам излишно) нещо.
~ Pelajanela // беседа 21:33, 27 декември 2022 (UTC)

Pelajanela, само едно малко уточнение – когато се използва атрибутът name, стойността му не е необходимо да започва с двоеточие, ако тя не е число.

Тоест правилно е:

<ref name="britannica">

<ref name=":2">

<ref name="1"> – грешка.

Carbonaro. (беседа) 22:16, 27 декември 2022 (UTC)

Коригирах (в статията за Станислав Балан) и ще имам предвид занапред. Благодаря, Carbonaro.
~ Pelajanela // беседа 04:14, 28 декември 2022 (UTC)

@Pelajanela, аха, сега разбрах какво имаш предвид. Да, когато става въпрос за източници, вложени в инфокутии (всъщност, шаблони като цяло, не само инфокутии), добавяне на същия източник някъде из текста чрез визуалния редактор е практически невъзможно, ако не се среща извън шаблон. Налага се превключване и редактиране чрез редактора на код. Ted Masters (беседа) 00:27, 28 декември 2022 (UTC)