Бетина фон Арним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бетина фон Арним
Bettina von Arnim
германска писателка
Портрет на Бетина фон Арним от Лудвиг Емил Грим, първото десетилетие на 19. век
Портрет на Бетина фон Арним от Лудвиг Емил Грим, първото десетилетие на 19. век

Родена
Elisabeth Catharina Ludovica Magdalena Brentano
Починала
20 януари 1859 г. (73 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Професия писател
Литература
Направление Романтизъм
Семейство
Съпруг Ахим фон Арним
Бетина фон Арним в Общомедия

Бетина фон Арним (на немски: Bettina von Arnim, род.: Elisabeth Catharina Ludovica Magdalena Brentano, Bettine; * 4 април 1785 във Франкфурт на Майн; † 20 януари 1859 в Берлин), родена Елизабет Катарина Лудовика Магдалена Брентано, също Бетине е германска писателка и значима представителка на немския романтизъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бетина фон Арним е седмото от дванадесет деца на търговеца Петер Антон Брентано и неговата втора съпруга Максимилиане фон Ларош. Нейната богата стара благородническа фамилия произлиза от Италия. От 1797 г. живее при баба си Софи фон Ларош в Офенбах на Майн, по-късно във Франкфурт на Майн. Нейната сестра Кунигунда Брентано е омъжена за юриста Фридрих Карл фон Савини и живее в Марбург, с които Бетина живее известно време. През 1810 г. тя ги последва в Берлин.

През 1811 г. Бетина Брентано се омъжва за Ахим фон Арним, приятел на брат ѝ Клеменс Брентано. След двадесет години съпругът ѝ внезапно умира през 1831 г.

От брака произлизат седем деца:

През 1806 г. тя става приятелка на Катарина Елизабет Гьоте, майката на Гьоте, с когото години наред си пише. Тя издава книги за техните писма. През 1842 г. тя се среща с Карл Маркс.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Ловна сцена, хартиена изрезка на Бетина фон Арним
  • Tagebuch. 1835
  • Goethes Briefwechsel mit einem Kinde. 1835
  • Die Günderode. 1840
  • Reichsgräfin Gritta von Rattenzuhausbeiuns. 1840
  • Dedié á Spontini. 1842
  • Dies Buch gehört dem König. 1843
  • Clemens Brentanos Frühlingskranz, aus Jugendbriefen ihm geflochten, wie er selbst schriftlich verlangte. 1844
  • Ilius Pamphilius und die Ambrosia. 1848
  • An die aufgelöste Preussische National-Versammlung. 1848
  • Die Polenbroschüre. 1848
  • Gespräche mit Daemonen. Des Königsbuchs zweiter Teil. 1852
  • Ilius Pamphilius und die Ambrosia. Briefroman. 1847 f.

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Hildegard Baumgart. Bettine Brentano und Achim von Arnim. Lehrjahre einer Liebe. Berlin Verlag, Berlin 1999, ISBN 3-8270-0271-0
  • Konstanze Bäumer/Hartwig Schultz. Bettina von Arnim. Saint Albin, Berlin 2004, ISBN 3-930293-49-8
  • Gisela Dischner. Bettina von Arnim. Eine weibliche Sozialbiografie des 19. Jahrhunderts. Wagenbach, Berlin 1981, ISBN 3-8031-2030-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за