Направо към съдържанието

Битка при Чалдиран

(пренасочване от Битката при Чалдиран)
Битка при Чалдиран
Персийско-османски войни
Информация
Период23 август 1514 г.
МястоСеверозападен Иран
РезултатПобеда за Османската империя
Страни в конфликта
Османска империя Сефевиди
Командири и лидери
Султан Селим I Шах Исмаил I
Сили
60 000[1] до 212 000[2][3]12 000 до 40 000[3][2]
Жертви и загуби
по-малко от 2000около 5000[4]
Карта
Битка при Чалдиран в Общомедия

Битката при Чалдиран се провежда на 23 август 1514 и завършва с блестяща победа за Османската империя над сефевидите. Като резултат османците получават контрола над северозападната част от Иран. Те имат по-голяма и по-добре екипирана армия от 100 000[3] до 200 000 души, докато иранците са не повече от 40 000. Шах Исмаил I е ранен.

След успешната борба за трона на Селим I срещу своите братя той вече е свободен да предприеме действия срещу шиитите къзълбаши, към които се били присъединили другите членове на династията срещу него. Сега той се страхувал дали те няма да настроят населението срещу него и да се обърнат за помощ към шах Исмаил I – лидера на шиитите и владетел на Сефевидската империя. Опитва се да обясни на Исмаил, че къзълбашите са „неверници и еретици“ и взема крайни мерки, за да запази мира в страната.[5] Но Исмаил му отказва и казва, че Селим не трябва да потиска другите мюсюлмани, налагайки строги догми и проливайки кръв.[6]

В същото време, когато Селим I напада от запад, сефевидите са атакувани от изток от узбеките на Шайбани хан, който е убит в битка срещу Исмаил няколко години преди това. Тъй като трябва да води война на два фронта, Исмаил прилага стратегията на опожарената земя срещу Селим на запад.[7]

Щом Селим I разбира, че иранската армия се събира в Чалдиран, решава да нападне иранците там.[8]

След битката при Чалдиран сефевидите губят влиянието си в Анатолия. Османските войски придобиват контрол над източна Мала Азия и Северен Ирак.

  1. Keegan & Wheatcroft, Who's Who in Military History, Routledge, 1996. p. 268 "In 1515 Selim marched east with some 60 000 men; a proportion of these were skilled Janissaries, certainly the best infantry in Asia, and the sipahis, equally well-trained and disciplined cavalry. [...] The Azerbaijanian army, under Shah Ismail, was almost entirely composed of Turcoman tribal levies, a courageous but ill-disciplined cavalry army. Slightly inferior in numbers to the Turks, their charges broke against the Janissaries, who had taken up fixed positions behind rudimentary field works."
  2. а б Roger M. Savory, Iran under the Safavids, Cambridge, 1980, p. 41
  3. а б в Ghulam Sarwar, „History of Shah Isma'il Safawi“, AMS, New York, 1975, p. 79
  4. Serefname II s. 158
  5. Finkel, C: „Osman's Dream“, page 104. Basic Books, 2006.
  6. Id. at 105.
  7. Id.
  8. Id.