Битка при Чалдиран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Чалдиран
Информация
Период 23 август 1514 г.
Място Северозападен Иран
Резултат Победа за Османската империя
Воюващи страни
Fictitious Ottoman flag 2.svg Османска империя Flag of Persia (1502-1524).svg Сефевиди
Командири
Fictitious Ottoman flag 2.svg Султан Селим I Flag of Persia (1502-1524).svg Шах Исмаил I
Сили
60 000[1] до 212 000[2][3] 12 000 до 40 000[3][2]
Жертви и загуби
по-малко от 2000 около 5000[4]
Битка при Чалдиран в Общомедия

Битката при Чалдиран се провежда на 23 август 1514 и завършва с блестяща победа за Османската империя над сефевидите. Като резултат османците получават контрола над северозападната част от Иран. Те имат по-голяма и по-добре екипирана армия от 100 000[3] до 200 000 души, докато иранците са не повече от 40 000. Шах Исмаил I е ранен.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

След успешната борба за трона на Селим I срещу своите братя той вече е свободен да предприеме действия срещу шиитите къзълбаши, към които се били присъединили другите членове на династията срещу него. Сега той се страхувал дали те няма да настроят населението срещу него и да се обърнат за помощ към шах Исмаил I – лидера на шиитите и владетел на Сефевидската империя. Опитва се да обясни на Исмаил, че къзълбашите са „неверници и еретици“ и взема крайни мерки, за да запази мира в страната.[5] Но Исмаил му отказва и казва, че Селим не трябва да потиска другите мюсюлмани, налагайки строги догми и проливайки кръв.[6]

В същото време, когато Селим I напада от запад, сефевидите са атакувани от изток от узбеките на Шайбани хан, който е убит в битка срещу Исмаил няколко години преди това. Тъй като трябва да води война на два фронта, Исмаил прилага стратегията на опожарената земя срещу Селим на запад.[7]

Щом Селим I разбира, че иранската армия се събира в Чалдиран, решава да нападне иранците там.[8]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

След битката при Чалдиран сефевидите губят влиянието си в Анатолия. Османските войски придобиват контрол над източна Мала Азия и Северен Ирак.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Keegan & Wheatcroft, Who's Who in Military History, Routledge, 1996. p. 268 "In 1515 Selim marched east with some 60,000 men; a proportion of these were skilled Janissaries, certainly the best infantry in Asia, and the sipahis, equally well-trained and disciplined cavalry. [...] The Azerbaijanian army, under Shah Ismail, was almost entirely composed of Turcoman tribal levies, a courageous but ill-disciplined cavalry army. Slightly inferior in numbers to the Turks, their charges broke against the Janissaries, who had taken up fixed positions behind rudimentary field works."
  2. а б Roger M. Savory, Iran under the Safavids, Cambridge, 1980, p. 41
  3. а б в Ghulam Sarwar, „History of Shah Isma'il Safawi“, AMS, New York, 1975, p. 79
  4. Serefname II s. 158
  5. Finkel, C: „Osman's Dream“, page 104. Basic Books, 2006.
  6. Id. at 105.
  7. Id.
  8. Id.