Битка при Ел Хобито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Ел Хобито
Информация
Период13 май 1895 г.
МястоЕл Хобито, Ориенте, Куба
РезултатПобеда за Куба
Страни в конфликта
Кубински революционериИспания Кралство Испания
Командири и лидери
Антонио Масео
Хосе Масео
Викториано Гарсон
Хоакин Планас
Хесус Раби
Педро Агустин Перес
Неизвестно
Сили
2 500 войници505 войници
Жертви и загуби
Неизвестно21 убити, 56 ранени

Битката при Ел Хобито се състои на 13 май 1895 г. в провинция Ориенте в Куба, по време на Кубинската война за независимост.[1][2]

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Във фермата „Ел Хобито“, северозападно от Гуантанамо, силите под командването на генерал Антонио Масео се изправят срещу колона от повече от 500 врагове. Войските на Масео със съответните им лидери, полковници Хоакин Планас и Викториано Гарсон, генерал-майор Хосе Масео и бригаден генерал Педро Агустин Перес, лагеруват в близост от предната нощ, докато генерал Антонио, неговият ескорт и кавалерията на полковник Хесус Раби лагеруват във Ферма „Чапала”.

На разсъмване напредналите революционери действат срещу испанския авангард в Санада де Аройо Наранхо. Врагът напредва към лагера на Хосе Масео и заема височините, въпреки че е отблъснат. Генерал Хосе се хвърля срещу по-голямата част от войските все още на път, докато генерал Антонио поставя силите си в позиция подкова, което му позволява да атакува както отпред, така и от фланговете на врага, докато Перес затваря отстъплението.

Испанският водач е загинал и битката продължава почти седем часа, без испанците да успеят да пробият обсадата, когато пристигат партизаните от Гуасо и отрядите от Гуантанамо. Кубинците разбират количеството на подкреплението и започват обсадата без да престават да тормозят противника. Масео се опитва да язди с кавалерията на Раби, но врагът се оттегля в Гуантанамо с голям брой убити и ранени.

Последица[редактиране | редактиране на кода]

Победата в тази важна битка има за последица бързото консолидиране на кубинските сили в започващата война, както и постигането на важни победи, включването на голям брой бойци в редиците на революционерите и получаването на нови оръжия и боеприпаси.

От друга страна на испанските сили, тежко разбити им трябват два месеца за да атакуват отново кубинските сили. Битката при Пералехо се състои едва на 13 юли 1895 г., която също е победна за кубинците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles Campbell, The Presidency of Ulysses S. Grant (2017) pp 179-98.
  2. Hugh Thomas, Cuba: The Pursuit of Freedom (1971) pp 244-263.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of El Jobito в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​