Битка при Кана (1018)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Византийски войници

Втората битка при Кана (Cannae) се състои през октомври 1018 г. на брега на река Офанто между византийците под командването на катепана Василий Войоанис и южноиталийските въстаници с командир Мелис от Бари, които искат да изгонят византийците от Южна Италия.

Въстаниците са подкрепяни от лангобардските князе на Южна Италия и от папа Бенедикт VIII, който привлякъл и множество нормански наемни рицари с командир Райнулф Дренгот, които образуват голяма част от антивизантийската войска. Въстаниците първо са с успехи от 1017 г. През есента 1018 г. по-многобройната византийска войска ги побеждава напълно в кръвополитна битка и византийската власт още веднъж е стабилизирана за две десетилетия. Също и Салерно с княз Ваймар IV трябва временно да признае византийската власт. Взетите от въстаниците Нормани, въпреки претърпяните загуби, остават в страната, вземат други преселници и основават самостоятелно господство, което през следващите десетилетия изгонва всички политически конкуренти (византийци, лангобардски князе, араби) от Южна Италия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Horst Enzensberger, Canne, Schlacht von. In: Lexikon des Mittelalters 2, 1999, Sp. 1436
  • Norwich, John Julius. The Normans in the South 1016-1130.