След битката при Абдера, турците решили веднага да се отправят срещу Момчил. Йоан Кантакузин, който се готвел за поход заедно с тях към Ираклея (Ергели), насочен срещу константинополското правителство, се опитал да ги убеди да се опълчат срещу Момчил след приключването на похода, но не успял. Тогава изпратил и ромейските войски срещу Момчиловите владения. Ето как самият Кантакузин разказал за последвалите събития: А Момчил, който имаше боеспособна войска и не отстъпваше на никого от тогавашните [военачалници] по храброст и мъжество, събра хората си в градовете и крепостите и сам се приготви за сражение. Като видя, че персийската (турската-б. а.) и ромейската войска е по-силна, за да рискува срещу нея, реши в момента да кротува и да ги остани да плячкосват, а когато се завръщат, да ги нападне и ако може, да им навреди.[1]
Докато турците и ромеите плячкосвали областта, Йоан Кантакузин пристигнал в Кумуцина (дн. Гюмюрджина) и оттам, очаквайки връщането на войските си, начело на малък отряд достигнал развалините на стария град Месина. Тук неговите съгледвачи му съобщили че се приближава войска, но не могли да разберат каква. Все пак той наредил на един от свойте военачалници да разузнае. Оказало се, че настъпвал Момчил с "хиляди отбрани войници". Ромейската войска се строила в боен ред и започнала да се оттегля към Кумица. Момчил не нападнал веднага, тъй като се опасявал, че ромеите са му устроили засада в развалините на Месина. След като ги отминали, Момчил нападнал стремително и разгромил голяма част от войската а самият Кантакузин едва не загинал в боя. Остатакът от ромейската войска заедно с Кантакузин отстъпила в Комотини.[2]
