Йоан Кантакузин (севаст)
| Йоан Кантакузин | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 септември 1176 г.
|
| Семейство | |
| Съпруга | Мария Комнина |
| Деца | Ирина Комнина Мануил Кантакузин |
Йоан Кантакузин (на гръцки: Ἰωάννης Καντακουζηνός) е византийски аристократ и пълководец от средата на XII век, отличил се във войните на император Мануил I Комнин срещу сърбите, унгарците и печенегите между 1150 г. и 1153 г., в хода на които бил ранен и загубил пръстите на едната си ръка.[1]
За произхода и родословието на Йоан Канатакузин няма никакви сведения. Според една теория обаче той най-вероятно е син на византийския пълководец Кантакузин[1], отличил се във войните на император Алексий I Комнин срещу куманите в Подунавието и срещу норманите на Танкред в Мала Азия.[2]
През 1155 г. Йоан Кантакузин е изпратен от император Мануил I Комнин в Белград, където успява да осуети плановете на жителите му да предадат града на унгарците.[1] Убит е в битката при Мириокефалон на 17 септември 1176 г., в която ромейските войски били разбити от турците на Килидж-Арслан II.[1]
Името на Йоан Кантакузин е засвидетелствано сред сприсъстващите на трите църковни синода, свикани от Мануил I Комнин през 1155 г., 1166 г. и 1170 г.[1] В актовете на съборите Йоан се споменава като пансеваст севат и зет на император Мануил Комнин.[3] Негови оловни печати с изображения на свети Димитър Солунски са открити в България.[1]
Йоан Кантакузин е бил женен за Мария Комнина – племенница на император Мануил I Комнин, дъщеря на севастократор Андроник Комнин и съпругата му Ирина.[4] Техен син е Мануил Кантакузин, за когото Йоан Кинам съобщава, че около 1176 г. бил ослепен заради неподчинение спрямо император Мануил I, и който известно време е бил погрешно идентифициран със знаменития византийски пълководец Мануил Кантакузин, който се отличил в кампанията срещу турците при Лаодикея през 1179 г.[5] Йоан Кантакузин и Мария Комнина са посочени недвусмислено и като родители на една дъщеря на име Ирина Комнина, по повод на чиято сватба с представител на Палеолозите е съставен един епиталамий, чието авторство се приписва на Теодор Продром.[6] От съдържанието на произведението се съди, че съпруг на тази тяхна дъщеря е станал великият дука Алексий Палеолог, когото типикът на манастира „Свети Михаил“ в Авксентиевата света гора сочи като дядо по бащина линия на император Михаил VIII Палеолог.[6] Също така този документ споменава, че Ирина Комнина завършила живота си като монахиня с името Евгения.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Nicol 1968, с. 4.
- ↑ Nicol 1968, с. 3.
- ↑ Stiernon 1961, с. 178, 182; Stiernon 1965, с. 232, 235; Nicol 1968, с. 4.
- ↑ Stiernon 1965, с. 235; Nicol 1968, с. 4.
- ↑ Nicol 1968, с. 4, 5; Nicol 1973, с. 309.
- ↑ а б Cheynet & Vannier, с. 168 – 169, 28. – Alexis Paléologue.
- ↑ Dennis 2000, с. 1228, [13. Commemorations].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- ((en)) Nicol, Donald M. (1973). The Byzantine Family of Kantakouzenos: Some Addenda and Corrigenda. – Dumbarton Oaks Papers, 27. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, 309 - 315, https://www.jstor.org/stable/1291347
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1961). Notes de prosopographie et de titulature byzantines: Constantin Ange (pan)sébastohypertate. – Revue des études byzantines, 19, 273 – 283, doi:10.3406/rebyz.1961.1262, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1961_num_19_1_1262
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23, 222 – 243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349
- ((en)) Dennis, George (2000). Auxentios: Typikon of Michael VIII Palaiologos for the Monastery of the Archangel Michael on Mount Auxentios near Chalcedon. – In: Thomas, John; Hero, Angela Constantinidis (eds), Byzantine monastic foundation documents: a complete translation of the surviving founders’ typika and testaments, I. Washington, DC: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 1207 – 1236, ISBN 0-88402-232-3, https://archive.org/details/thomas-hero-byzantine-monastic-foundation-documents/page/1207/mode/1up?view=theater