Алексий Палеолог (велик дука)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексий Палеолог
Ἀλέξιος Παλαιολόγος
византийски аристократ, велик дука
Роден
1140 г.
Починал
не по-късно от 1203 г.
Семейство
БащаМихаил Дука Палеолог
СъпругаИрина Комнина
ДецаАндроник Комнин Палеолог[1]
Михаил Палеолог[2]

Алексий Дука Палеолог е византийски аристократ от XII век, севаст и велик дука (около 1185/1190 г.), който се пада и дядо по бащина линия на император Михаил VIII Палеолог.

Алексий Палеолог е роден около 1140 г. Точна информация за неговия произход липсва, но традиционно се идентифицира с един младоженец, в чест на чиято сватба е съставен един епиталамий, приписван на Теодор Продром, в който се съобщава, че младоженецът бил Дука по произход и единствен син на един неназован по име Палеолог, който се прославил като военен командир, но към момента на сватбата на сина си вече бил покойник.[3] На тази информация почива изводът, че Алексий Палеолог най-вероятно е бил потомък на Георги Палеолог и Анна Дукина, като съществува предположение, че баща му е внукът им севаст Михаил Дука Палеолог, който бил известен с военните си подвизи в Италия, където починал през 1156 г.[4] Вероятно на този Михаил бил кръстен и най-големият син на Алексий, каквато е традицията по това време.

През 1157 г. Алексий се споменава с титлата севаст в регистрите с присъстващите на църковния синод от 12 май същата година, където е посочен след севаста Константин Палеолог.[5] Засвидетелствано е и присъствието му на заседанието на синода от 3 март 1166 г., в регистъра на който е споменат след великия етериарх Георги Палеолог и севаста Константин Палеолог.[6]

Около 1180 г. Алексий Палеолог се жени за Ирина Комнина, недвусмислено посочена в анонимния епиталамий като дъщеря на севаста Йоан Кантакузин и на Мария Комнина, която била внучка на император Йоан II Комнин от сина му Андроник, а с това се падала и племенница на император Мануил I Комнин. Сватбата вероятно била отпразнувана в последните месеци от живота на император Мануил I Комнин, който се споменава като човека, придружаващ булката.[3] От съпругата си Алексий се сдобил с двама сина[7]:

В типика на мнастира „Свети Архангел Михаил“ в Авксентиевата света гора край Халкедон, написан от император Михаил VIII Палеолог, Алексий Палеолог и съпругата му Ирина Комнина са посочени като баба и дядо на императора, а имената им се споменават на първо място сред предците, за чиято памет Михаил VIII поръчва редовни възпоменателни служби.[10] Освен това самият Алексий е посочен и като велик дука – пост, който е заемал вероятно между 1185 и 1190 г. [10] Редът на споменаването му – на първо място и преди бащата на императора, и посът му на велик дук разсейват съмнението, че императорът всъщност е споменал дядо си и баба си по майчина линия, които също носели имената Алексий Палеолог и Ирина Комнина[11], особено като се има предвид, че вторият Алексий Палеолог е притежавал много по-високата деспотска титла, която императорът едва ли би пропуснал да спомене, ако на това място в типика е визирал дядо си по майчина линия.[12][13] В поетичния пролог на същия документ, написан под формата на обръщение на император Михаил VIII към свети Архангел Михаил, императорът споменава още, че малко преди латините да превземат Константинопол, великият дук Алексий Палеолог възобновил монашеската обител в Авксентиевата света гора, която по-късно била посветена на свети Архангел Михаил, и завършил живота си като монах с името Антоний.[14] Най-вероятно великият дука обновил въпросния манастир около 1190 г.[15] и починал преди 1203 г. Съпругата му също приела монашество под името Евгения.[16]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

  Палеолози по рождение
  Палеолози по брак
  Други


Андроник Дука
 
Мария Българска
 
Никифор Палеолог
 
Адриан Комнин
 
Зоя Дукина
 
 
 
Димитър Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дукина
 
Георги Палеолог
 
Николай Палеолог
 
Алексий Комнин
 
Ирина Синадина
 
Георги Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никифор Палеолог
 
Андроник Палеолог
 
Алексий Палеолог
 
 
 
 
 
Анна Комнина
 
 
 
Роман Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
Йоан Вриений
 
дъщеря
 
Георги Палеолог
 
Константин Палеолог
 
Алексий III Ангел
 
Ефросина Каматирина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
Теодор I Ласкарис
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
неизв.
 
 
 
Андроник Палеолог
 
Теодора Палеологина
 
Андроник Палеолог
 
Ирина Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андроник Палеолог
 
 
 
 
Константин Палеолог
 
Мария Палеологина
 
Ирина Палеологина
 
Михаил VIII Палеолог
 
Йоан Палеолог
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Études prosopographiques. Указан като: 32. — Andronic Paléologue. Низ с името на автора: Jean-Claude Cheynet; Jean-Françoise Vannier. Глава: Les premiers paléiologues. DOI: 10.4000/BOOKS.PSORBONNE.1939.
  2. Études prosopographiques. Указан като: 31. — Michel Paléologue. Низ с името на автора: Jean-Claude Cheynet; Jean-Françoise Vannier. Глава: Les premiers paléologues. DOI: 10.4000/BOOKS.PSORBONNE.1939.
  3. а б Cheynet & Vannier 1986, с. 169, 28. – Alexis Paléologue.
  4. Cheynet & Vannier 1986, с. 153, 154, 17. – Michel Paléologue, с. 169, 28. – Alexis Paléologue.
  5. Cheynet & Vannier 1986, с. 169,, 28. – Alexis Paléologue.
  6. Stiernon 1965, с. 233; Cheynet & Vannier 1986, с. 170, 28. – Alexis Paléologue.
  7. Cheynet & Vannier 1986, с. 170, 28. – Alexis Paléologue.
  8. Cheynet & Vannier 1986, с. 174, 31. – Michel Paléologue.
  9. Cheynet & Vannier 1986, с. 176, 32. – Andronic Paléologue.
  10. а б Cheynet & Vannier 1986, с. 168, 28. – Alexis Paléologue; Dennis 2002, с. 1228.
  11. Pargoire 1903, с. 455, 457.
  12. Cheynet & Vannier 1986, с. 168, 28. – Alexis Paléologue.
  13. Повече за алтернативното мнение по въпроса за идентификацията на велия дука Алелсий Палеолог и съпругата му Ирина Комнина от типика на манастира Свети Архангел Михаил с деспот Алексий Палеолог и съпругата му Ирина Комнина виж: Pargoire 1903, с. 454 – 458
  14. Cheynet & Vannier 1986, с. 168, 170, 28. – Alexis Paléologue; Dennis 2000, с. 1217.
  15. Pargoire 1903, с. 453.
  16. Cheynet & Vannier 1986, с. 170, 28. – Alexis Paléologue; Dennis 2000, с. 1228.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022 
  • ((fr)) Pargoire, Jules (1903). II. Mont Saint-Auxence. – In: René Graffin (ed), Revue de l’Orient Chrétien (1896 – 1946). Piscataway, NJ, USA: Gorgias Press. pp. 426 – 458, April 21, 2010, doi:https://doi.org/10.31826/9781463220716-023, ISBN 9781463220761 
  • ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843 
  • ((fr)) Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23. 222 – 243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349 
  • ((en)) Dennis, George (2000). Auxentios: Typikon of Michael VIII Palaiologos for the Monastery of the Archangel Michael on Mount Auxentios near Chalcedon. – In: Thomas, John; Hero, Angela Constantinidis (eds), Byzantine monastic foundation documents: a complete translation of the surviving founders’ typika and testaments, I. Washington, DC: Dumbarton Oaks Research Library and Collection. pp. 1207 – 1236, ISBN 0-88402-232-3, https://archive.org/details/thomas-hero-byzantine-monastic-foundation-documents/page/1207/mode/1up?view=theater