Михаил Палеолог (велик хартуларий)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Палеолог
Μιχαήλ Παλαιολόγος
византийски аристократ от XIII век
Роден
между 1180 г. и 1185 г.
Починал
между 1254 г. и 1255 г.
Семейство
БащаАлексий Палеолог
МайкаИрина Комнина
Братя/сестриАндроник Комнин Палеолог
ДецаАндроник Палеолог[1]

Михаил Палеолог (на средногръцки: Μιχαήλ Παλαιολόγος) е византийски аристократ и восокопоставен дворцов сановник в Никейската империя, притежавал титлата велик хартуларий, който се падал и чичо по бащина линия на византийския император Михаил VIII Палеолог.[2]

Предполага се, че е роден около 1180/1185 г. Син е на великия дука Алексий Дука Палеолог и на Ирина Комнина, дъщеря на Йоан Кантакузин. Имал още един брат – Андроник Комнин Палеолог, който е баща на император Михаил VIII Палеолог. Вероятно Михаил е бил най-големият от двамата братя, кръстен вероятно на дядо си по бащина линия, каквато е традицията за кръщаване на първородните синове по това време.[3]

Михаил Палеолог достига до високия дворцов сан на велик хартуларий в Никейската империя.[4] Около 1254 – 1255 г. обаче Михаил бил хвърлен в затвора по заповед на император Теодор II Ласкарис (според друго мнение може би Йоан III Дука Ватаци[5]) заради проявена нелоялност и отправени критики по адрес на императора.[6] Вероятно починал в затвора, където е държан в условия, неподходящи за напредналата му възраст.[7] Георги Пахимер съобщава, че арестът на чичо му става причина бъдещият император Михаил VIII Палеолог, тогава все още кефалия на Мезотина, да избяга зад граница при селджукските турци в началото на 1256 г., след като бил предупреден за станалото с чичо му от един дворцов служител на име Котис.[6]

Според френския изследовател Виталиен Лоран, великият хартуларий Михаил Палеолог е бил женен за дъщеря на Алексий V Дука Мурзуфул, за което Лоран се позовава на една марганинална бележка в ръкописа Codex Ambrosianus (F. 96 sup. fol. 19r), в който се съдържа разказът на Николай Месарит за въстанието на Йоан Комнин Тлъсти през 1201 г.[8] Според тази бележка инициатор на въстанието бил Алексий Дука Мурзуфул, чийто зет бил Михаил Комнин Палеолог.[9] Лоран идентифицира този Михаил Комнин Палеолог с великия хартуларий, но тезата му по-късно оспорват френските изследователи Жан-Пол Шейне и Жан-Франсоа Вание, според които въпросният Михаил Комнин Палеолог е император Михаил VIII Палеолог, а въпросната маргинална бележка следва да се отнесе към времето след 1259 г.[8]

Въпреки че името на съпругата му не може да бъде посочено със сигурност, Михаил Палеолог е бил баща на протостратора Андроник Палеолог, който се споменава от Георги Пахимер като първи братовчед (екзаделфос) на император Михаил VIII Палеолог.[10]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

  Палеолози по рождение
  Палеолози по брак
  Други


Андроник Дука
 
Мария Българска
 
Никифор Палеолог
 
Адриан Комнин
 
Зоя Дукина
 
 
 
Димитър Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дукина
 
Георги Палеолог
 
Николай Палеолог
 
Алексий Комнин
 
Ирина Синадина
 
Георги Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никифор Палеолог
 
Андроник Палеолог
 
Алексий Палеолог
 
 
 
 
 
Анна Комнина
 
 
 
Роман Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
Йоан Вриений
 
дъщеря
 
Георги Палеолог
 
Константин Палеолог
 
Алексий III Ангел
 
Ефросина Каматирина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
Теодор I Ласкарис
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
неизв.
 
 
 
Андроник Палеолог
 
Теодора Палеологина
 
Андроник Палеолог
 
Ирина Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андроник Палеолог
 
 
 
 
Константин Палеолог
 
Мария Палеологина
 
Ирина Палеологина
 
Михаил VIII Палеолог
 
Йоан Палеолог
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Études prosopographiques.
  2. Angelov 2019, с. 121; Cheynet & Vannier 1986, с. 174, 31. – Michel Paléologue.
  3. Cheynet & Vannier 1986, с. 174, 31. – Michel Paléologue.
  4. Angelov 2019, с. 121; Cheynet & Vannier 1986, с. 174 – 175, 31. – Michel Paléologue.
  5. Cassidy 2004, с. 112.
  6. а б Angelov 2019, с. 169; Cheynet & Vannier 1986, с. 175, 31. – Michel Paléologue.
  7. Cheynet & Vannier 1986, с. 175, 31. – Michel Paléologue.
  8. а б Laurent 1933, с. 148; Cheynet & Vannier 1986, с. 175, 31. – Michel Paléologue.
  9. Cheynet & Vannier 1986, 31. – Michel Paléologue.
  10. Cheynet & Vannier 1986, с. 175 – 176, 31. – Michel Paléologue.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Angelov, Dimiter (2019). The Byzantine Hellene : the life of Emperor Theodore Laskaris and Byzantium in the thirteenth century. Harverd University, Massachusetts: Cambridge University Press, ISBN 9781108727952, https://bg.zlibrary-global.se/book/5580154/45821b/the-byzantine-hellene-the-life-of-emperor-theodore-laskaris-and-byzantium-in-the-thirteenth-century.html 
  • ((en)) Cassidy, Nathan John (2004). A Translation and Historical Commentary of Book One and Book Two of the Historia of Geōrgios Pachymerēs (Thesis presented for the degree of Doctor of Philosophy of the University of Western Australia.), https://api.research-repository.uwa.edu.au/ws/portalfiles/portal/3219936/Cassidy_Nathan_John_2004.pdf 
  • ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022 
  • ((fr)) Laurent, Vitalien (1933). La généalogie des premiers Paléologues. – Byzantion, 8(1). Peeters Publishers, 125 – 149, https://www.jstor.org/stable/44167979