Зоя Дукина
| Зоя Дукина | |
| византийска принцеса | |
| Родена |
1062 г.
|
|---|---|
| Починала | не по-късно от 29 август 1136 г.
|
| Семейство | |
| Род | Дука |
| Баща | Константин X Дука |
| Майка | Евдокия Макремволитиса |
| Братя/сестри | Михаил VII Андроник Дука Константий Дука Анна Дукина Теодора Дукина Никифор Диоген Лъв Диоген |
| Съпруг | Адриан Комнин |
| Деца | Евдокия Дукина Комнина Андроник Дука Комнин Алексий Дука Комнин |
| Други роднини | Константин Диоген (заварен брат) Йоан Комнин (свекър) Анна Даласина (свекърва) Алексий I Комнин (девер) Ирина Дукина (братовчедка) Йоан Дука (чичо) Андроник Дука (първи братовчед) Ирина Аланска (етърва) Евдокия Комнина (зълва) Мария Комнина (зълва) |
Зоя Дукина Порфирогенита (1062-29 август, преди 1136) – византийска принцеса, дъщеря на император Константин X Дука и сестра на император Михаил VII Дука.
Зоя е родена през 1062 г. в Константинопол. Тя е най-малката дъщеря на император Константин X Дука и императрица Евдокия Макремволитиса. Тъй като е родена в порфирната зала на императорския дворец в Константинопол, в която се раждат децата на царстващия император, Зоя е наричана „порфирогенита“. В историческите си записки Никифор Вриений съобщава, че Зоя е била по-голяма сестра на брата на самодържеца – багренородния Константий, който искал да я омъжи за Алексий Комнин и поради това бил против брака на Алексий и Ирина Дукина.[1][2] В своята „Алексиада“ Анна Комнина изказва предположението, че императрица Евдокия е планирала да омъжи Зоя за император Никифор III Вотаниат[3], след като последният се възкачил на престола през 1078, но вместо това Зоя е сгодена за Никифор Синадин – сестрин син на император Никифор III Вотаниат, който смятал да го обяви за свой наследник. И този брак обаче не се осъществява, тъй като на 18 октомври 1081 г. Никифор е убит от норманите на Робер Гискар в битката при Дирахиум. В крайна сметка през същата година Зоя Порфирогенита вече се споменава като съпруга на Адриан Комнин – брат на новия император Алексий I Комнин, с чиято съпруга Ирина Дукина я обвързват роднински връзки (по бащина линия императрица Ирина Дукина е внучка на кесаря Йоан Дука, който е по-малък брат на император Константин X Дука). По време на Алексий I Комнин съпругът на Зоя е протосеваст и доместик на западните схоли. За сключването на брака между Зоя и Адриан голяма заслуга имали усилията, положени от брат ѝ Никифор Диоген.[4]
Зоя Дукина е наречена Анна в една поема за предците на Георги Палеолог, което позволява да се предположи, че към края на живота си Зоя се е замонашила по примера на своя съпруг, който също става монах. Някои изследователи смятат, че Адриан и Зоя са споменати с монашеските си имена Йоан и Анна „от Дукините“ в един надгробен надпис в константинополската църква „Богородица Памакаристос“, който нарежда тях и децата им сред ктиторите на църквата. От това следва, че Адриан и Зоя имат пет деца:
- Евдокия Комнина, омъжена за Алексий Тарханиот
- Андроник Комнин, женен за Евдокия Дукина
- Алексий Комнин, женен за Ирина Синадина
- Адриан Комнин
В т.нар. „Поменик на роднините на императрица Ирина Дукина“ се споменава, че Зоя Дукина умира на 29 август,[5] а в обитуария на манастира „Пантократор“ тя е спомената като съпруга на великия доместик и леля на император Йоан II Комнин.[6][7] Годината на нейната смърт обаче остава неизвестна, но се предполага, че Зоя е починала преди 1136 г.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „...равно и родной брат державного, Порфирородный Константин, очень любивший мужественного Алексея, не соглашался на такой брак; ибо у него была старшая сестра, по имени Зоя, на которой он думал женить его.“ Цит по. Вриений 1997, кн. III, 6
- ↑ Polemis 1968, с. 56.
- ↑ Anna Komnene. Alexiad, III.2 ( Dawes 1928, с. 73)
- ↑ а б Polemis 1968, с. 56 – 57.
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 67 – 68
- ↑ Gautier 1969, с. 253.
- ↑ Gautier 1974, с. 42, n. 11.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Вриений, Никифор (1997). Исторические записки (976 – 1087). Москва: Посев, ISBN 978-5-94460-027-1, http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Vriennij/text3.phtml?id=6750, посетен на 23 септември 2018 г. Достъп през: Восточная Литература www.vostlit.info
- Cawley, Charles. BYZANTIUM 1057 – 1204. Chapter 2. DOUKAS, EMPERORS 1059 – 1068, 1071 – 1078. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#_Toc359578914, посетен на 30 ноември 2011
- ((en)) Dawes, Elizabeth A. (ed) (1928). The Alexiad. London: Routledge & Kegan Paul, архив на оригинала от 14 август 2014, http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaComnena-Alexiad.html, посетен на 8 май 2022
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Gautier, Paul (1974). Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator.. – Revue des études byzantines, 32, 1 – 145, doi:10.3406/rebyz.1974.1481, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1974_num_32_1_1481
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- ((en)) Polemis, Demetrios (1968). The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone press
