Никифор Синадин
Никифор Синадин Νικηφόρος Συναδηνός | |
византийски аристократ | |
Роден | |
---|---|
Починал | 18 октомври 1081 г.
|
Семейство | |
Род | Синадини |
Баща | Теодул Синадин |
Братя/сестри | Синадина |
Други роднини | Никифор III Вотаниат (чичо) |
Никифор Синадин (на гръцки: Νικηφόρος Συναδηνός, †18 октомври 1081 г.) е византийски аристократ от втората половина на XI век, близък роднина (вероятно племенник) на император Никифор III Вотаниат, който е възнамерявал да го направи свой наследник на престола.[1]
За Никифор Синадин се споменава в Алексиада на Анна Комнина, която съобщава, че императорът, неспособен да се сдобие с деца на своята възраст, се побоял от неизбежната смърт и се загрижил да си намери наследник. В това време в двора се намирал някой си Синадин, роден на изток, който произхождал от знатен род и бил човек с красива външност, дълбок ум и голяма сила; освен това Синадин бил и роднина на императора. Предпочитайки него пред всички останали, император Никифор III имал намерение да го посочи за приемник на престола и да му предаде като бащино наследство своята власт.[2] Някои автори са на мнение, че думите на Анна Комнина се отнасят за сина на Теодул Синадин, който е бил женен за сестра на император Никифор III Вотаниат.[3]
В крайна сметка плановете на Никифор III не се осъществяват, Никифор Синадин не се възкачва на престола и умира на 18 октомври 1081 г. в битката при Дирахиум срещу норманите на Робер Гискар[1], в която според думите на Анна Комнина бил убит храбрият и красив мъж на име Никифор, по прозвище Синадин, който в този ден се стремял да превъзхожда всички в битката.[4] Във връзка с този епизод Анна съобщава, че е бил планиран брак между Никифор Синадин и една от дъщерите на император Константин X Дука.[5]
В колекцията от византийски моливдовули, съхраняваща се в Ермитажа, присъства печат на Никифор Синадин от втората половина на XI век, върху който той е посочен с височайшата титла куропалат. Според В.С. Шандровская този печат е принадлежал на Никифор Синадин от разказа на Анна Комнина.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Skoulatos 1980, p. 248.
- ↑ Komnena 2000, II, 6; Шандровская 1990, с. 176.
- ↑ ГИБИ VIII 1972, с. 28, no. 1 под линия ; Skoulatos 1980, с. 248; Шандровская 1990, с. 176; Кънев 2008, с. 161, No. 147.
- ↑ Komnena 2000, IV, 6; Шандровская 1990, с. 176.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 248; Komnena 2000, IV, 6.
- ↑ Шандровская 1990, с. 176.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Гръцки извори за българската история, Т. VIII. София: БАН, 1972, http://www.promacedonia.org/gibi/8/index.html
- Кънев, Н (2008). Византийските титли вестарх и протовестарх и приносът на сфрагистиката за съставяне на листа на техните носители (втора половина на X – началото на XII в.). – Античная древность и средние века, 38. Екатеринбург: Издательство Уральского университета, с. 135 – 163, ISSN 2310-757X, http://hdl.handle.net/10995/2921
- ((ru)) Шандровская, В. С (1990). Печати представителей рода Синадинов в Эрмитаже. – Византийский временник, 51(76), http://www.vremennik.biz/opus/BB/51/52792
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (2002). L'Empire byzantin et la Hongrie dans la seconde moitié du XIe siècle. – Acta Historiae Artium Academiae Scientiarum Hungaricae, 43(1 – 4), 1 март 2002, 5 – 13, doi:10.1556/ahista.43.2002.1-4.1, ISSN 0001-5830, Online ISSN 1588-2608, https://www.academia.edu/16374265/LEmpire_byzantin_et_la_Hongrie_dans_la_seconde_moiti%C3%A9_du_XIe_si%C3%A8cle, посетен на 28 април 2023
- ((en)) Komnena, Anna (2000). The Alexiad translated by Elizabeth A. S. Dawes, In parentheses Publications Byzantine Series. Cambridge, Ontario
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les Personnages Byzantins de I'Alexiade: Analyse Prosopographique et Synthese. Louvain-la-Neuve, Belgium: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa[неработеща препратка]
- ((en)) Jeffreys, M. et al (ed) (2016). Nikephoros Synadenos (ID: Nikephoros 8106). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, http://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/Nikephoros/8106/