Синадина (унгарска кралица)
Синадина | |
унгарска кралица | |
Семейство | |
---|---|
Род | Синадини |
Баща | Теодул Синадин[1] |
Майка | неизвестна по име Вотаниатиса |
Братя/сестри | Никифор Синадин |
Съпруг | Геза I |
Други роднини | Никифор III Вотаниат (вуйчо) |
Синадина (на гръцки: Συναδηνή) е византийска аристократка от XI век, която през 70-те години на века била за кратко унгарска кралица. Предполага се, че е била съпруга на унгарския крал Геза I.
Единственото историческо сведение за нея се съдържа в едно кратко съобщение в Продължителя на Скилица (Scylitzes Continuatus), където тя е спомената с фамилното си име Синадина, без да се съобщава личното ѝ име. В пасажа обаче категорично е посочено, че тя е дъщеря на Теодул Синадин и се падала племенница на император Никифор III Вотаниат, който я дал за съпруга на унгарския крал, а след смъртта на съпруга си тя отново се завърнала в Константинопол.[2]
Подобно на Синадина и съпругът ѝ също не е споменат поименно[3], а това оставя неразрешени въпросите за неговата индентификация и за времето, през което Синадина е била кралица на Унгария.
Въпреки оскъдните сведения, някои изследователи успяват да идентифицират съпруга на Синадина с унгарския крал Геза I, за когото се смята, че е изобразен върху една от емайлираните плочки от унгарската корона на Свети Стефан.[4] Освен това смъртта на Геза I на 25 април 1077 г. кореспондира с времето, към което се отнася разказът на Продължителя на Скилица, което означава, че към октомври на 1079 г. овдовялата Синадина вече си е била вкъщи. Единствената друга възможност е Синадина да е била омъжена за брата и приемник на Геза I – крал Ласло I (1077 – 1095), което би изместило омъжването на Синадина след 1077 г., а завръщането ѝ в Константинопол – след смъртта на Ласло I през 1095 г., а това излиза извън хронологичния период, обхванат от Продължителя на Скилица, който не споменава нито едно събитие от 90-те години на века.[5]
Неизвестна е и годината, към която може да бъде отнесена венчавката на Синадаина и въпросния унгарски крал. Р. Кербъл отнася събитието между 1064 г. и 1067 г., когато Геза I все още не е бил унгарски крал, а Роман Диоген и Никифор Вотаниат са начело на дунавските теми България и Паристрион.[6] Според това мнение въпросният брак е сключен като „частна сделка“ между Геза и византийските командири в областите на Византия по Дунава. Вероятно по това време Геза е управлявал югоизточната част на Унгария в съседство с Византия и се е намирал в обтегнати отношения с братовчед си и унгарския крал по това време – Шаломон I, а бракът с една византийка е спечелил важно преимущество за Геза. Това обаче не може да обясни защо тогава няколко години по-късно, през 1071 г., Геза и Шаломон предприемат общи действия за завладяването на Белград. Така се стига до хипотезата на Жан-Клод Шейне и Джонатан Шепард, че бракът на Синадина и Геза трябва да е сключен към 1074 г., тъй като въпросниият пасаж ясно намеква, че към момента на сватбата Геза вече е бил крал, а и въпросната година кореспондира с времето, през което правителството на Михаил VII се опитва да закрепи положението на западните и северните граници на империята заради натиска на турците от изток[7]
От сведението, че Синадина се е завърнала в Константинопол след смъртта на Геза I, може да се предположи, че бракът им е останал бездетен, а децата на Геза I най-вероятно са били от негов предишен брак.[8]
Една хипотеза идентифицира Синадина с кралица Арета, спомената в един документ, който изследователи датират към 1098/99.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Продължителя на Скилица. VII, 13.
- ↑ Георги Кедрин – Йоан Скилица, „Кратка история“ ( ГИБИ VI 1965, с. 340)
- ↑ Shepard 1999, с. 72.
- ↑ Shepard 1999, с. 73; Cheynet 2002, с. 614.
- ↑ Shepard 1999, с. 74 – 75; Cheynet 2002, с. 614.
- ↑ Shepard 1999, с. 75; Cheynet 2002, с. 614.
- ↑ Shepard 1999, с. 79; Cheynet 2002, с. 613 – 616; McGeer & Nesbitt 2020, с. 180, no. 285 под линия.
- ↑ Shepard 1999, с. 72 – 76; Makk 1989, с. 125, no. 1.
- ↑ Wilson & Darrouzè 1968, с. 31 – 32 ; Kazhdan 1988, с. 424.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Гръцки извори за българската история, Т. VI. София: БАН, 1965, http://www.promacedonia.org/gibi/6/index.html
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (2002). L'Empire byzantin et la Hongrie dans la seconde moitié du XIe siècle. – Acta Historiae Artium Academiae Scientiarum Hungaricae, 43(1 – 4), 1 март 2002, 5 – 13, doi:10.1556/ahista.43.2002.1-4.1, ISSN 0001-5830, Online ISSN 1588-2608, https://www.academia.edu/16374265/LEmpire_byzantin_et_la_Hongrie_dans_la_seconde_moitié_du_XIe_siècle, посетен на 28 април 2023
- ((en)) Jeffreys, M. et al (ed) (2016). Synadene, wife of kral of Hungary (ID: Anonyma 106). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/106312/
- ((en)) Kazhdan, Alexander (1988). Rus’-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries.. – Harvard Ukrainian Studies, 12/13, 414 – 429, http://www.jstor.org/stable/41036324
- ((en)) Makk, Ferenc. (1989). The Arpads and the Comneni: Political relations between Hungary and Byzantium in the 12th century (translated by Győrgy Novák). Budapest: Académiai Kiadó, ISBN 963 05 5268 X, OCLC 70781785
- ((en)) McGeer, E.; Nesbitt, J. (2020). Byzantium in the Time of Troubles: The Continuation of the Chronicle of John Skylitzes (1057-1079), The Medieval Mediterranean, Vol. 120. Leiden, The Netherlands: Brill (published December 30, 2019), p. 189, doi:10.1163/9789004419407, ISBN 978-90-04-41940-7
- ((en)) Shepard, Jonnathan (1999). Byzantium and the Steppe-Nomads: the Hungarian Dimension. – In: Prinzing, Günter; Salamon, Maciej (eds), Byzanz und Ostmitteleuropa 950 – 1453: Beiträge einer table-ronde während des XIX. International Congress of Byzantine Studies, Copenhagen 1996. Harrassowitz Verlag, 1999, 55 – 83, ISBN 3447041463, https://www.academia.edu/41699106/Byzantium_and_the_steppe_nomads_the_Hungarian_dimension
- ((fr)) Wilson, Nigel; Darrouzès, Jean (1968). Restes du cartulaire de Hiéra-Xérochoraphion.. – Revue des études byzantines, 26, 5 – 47, doi:10.3406/rebyz.1968.1399, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1399
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Synnadene в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |