Йоан Палеолог (севастократор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоан Палеолог.

Йоан Дука Ангел Палеолог (на гръцки: Ἱωάννης Κομνηνός Δούκας Ἄγγελος Παλαιολόγος; на латински: Johannes Komnenos Dukas Angelos Palaiologos; * 1225/1230 в Мала Азия; † 1274 или 1275) е византийски военачалник, велик доместик на Византия (1258 – 1259), севастократор (1259 – 1259) и деспот (1259 – 1273/1274), по-малък брат на византийския император Михаил VIII Палеолог (упр. 1259 – 1282).

Той е син на Андроник Дука Комнин Палеолог (* ок. 1190; † 1248/52), велик доместик на Византия, родоначалник на династията Палеолози, и съпругата му Теодора Ангелина Палеологина, дъщеря на деспот Алексий Комнин Палеолог († 1203), който от 1199 г. е престолонаследник на Алексий III Ангел.

Император Теодор II Ласкарис по неизвестна причина го изпраща в Родос. През 1258 г. той участва в държавния преврат на брат му Михаил Палеолог против Георг Музалон († 25 август 1258), регентът на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис. След убийството на Музалон, Михаил Палеолог дава Йоан IV под опекунството на Йоан и полубрат им Константин. Михаил поема управлението и номинира Йоан на велик доместик и му дава главното командване на никейските войски в Македония.

Послучай коронизацията на брат му за съ-император в началото на 1259 г. той е издигнат на севастократор и брат му урежда женитбата му за дъщеря на генерал Константин Комнин Торникий. Малко след това той получава задачата да нападне Епирското деспотсво, управлявано от Михаил II Комнин. В Лампсакос той е номиниран за успехите си на деспот.

През 1273/1275 г. Йоан Палеолог ръководи голямата офензива против Йоан I Дука от Тесалия. След това той се отказва от титлата деспот и умира малко след това през 1274 или 1275 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Йоан Палеолог се жени 1259 г. за Торникаина, дъщеря на севастократор генерал Константин Комнин Торникий (ок. 1220 – ок. 1274), управител на Солун. Той става зет на Йоан I Комнин († ок. 1281/1289), женен за нейната сестра Торникаина. Те имат децата:

  • син или дъщеря, родител на Деметрий Торникий Палеолог
  • Анна Комнина Дукайна Палеологина Филантропена († 1280), монахиня в Антуса, омъжена 1267 г. за Николаопс Комнин Дука Ангел Бриениос Малиасенос, благородник от Тесалия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Acta et diplomata monasteriorum et ecclesiarum Orientis 1, 342 – 344 und 384 – 389 (ed. Franz von Miklosich/Joseph Müller, Acta et diplomata Graeca Medii Aevi, sacra et profana (ADGMA) Bd. 4, 1871, Nachdruck 1996)
  • Георги Акрополит: 77; 80 – 82; 89 (ed. Peter Wirth, Wilhelm Blum, Bibliothek der griechischen Literatur (BGL) Bd. 28, 1989)
  • Морейска хроника: 306 (ed. John Schmitt, 1904, Nachdruck 1967)
  • Ephraim von Ainos: 9355; 9420 (ed. Immanuel Bekker, Corpus scriptorum historiae Byzantinae (CSHB)Bd. 21, 1840)
  • Никифор Григора: 1, 72; 79; 119 (ed. Ludwig Schopen, Corpus scriptorum historiae Byzantinae (CSHB), 1829)
  • Георги Пахимер: 283 – 291; passim (ed. Albert Failler, CFHB Ser. Paris. Bd. 24/1, 1984)
  • Theodoros Skutariotes: 539; 542; 546 (ed. Konstantin Sathas, Bibliotheca Graeca Medii Aevi (BGMAE) Bd. 7, 1892, 1972; Digitalisat)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Michael Angold: A Byzantine Government in Exile. Government and Society under the Laskarids of Nicaea, 1204 – 1261. Oxford University Press, London 1975, ISBN 0-19-821854-0, S. 82, 181, 282.
  • Jean-Claude Cheynet, Jean-François Vannier: Études prosopographiques (= Publications de la Sorbonne. Série Byzantina Sorbonensia. Bd. 5). Publications de la Sorbonne Centre de Recherches d'Histoire et de Civilisation Byzantine, Paris 1986, ISBN 2-85944-110-7, S. 178.
  • Божидар Ферјанчић: Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама (= Посебна издања. Bd. 336; Византолошки институт. Bd. 8). Српска академија наука и уметности, Београд 1960, S. 15 – 16, 21 – 25 passim, 35 – 39 passim.
  • Божидар Ферјанчић: Севастократори у Византији. In: Зборник радова Византолошког института. Bd. 11, 1968, ISSN – 9888 0584 – 9888, S. 141 – 192 (PDF-Datei; 4 MB), hier: S. 175 – 177.
  • Alexander P. Kazhdan: The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, New York NY 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 1558.
  • Ruth Macrides: George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford University Press, Oxford 2007, ISBN 978-0-19-921067-1, S. 347, 350.
  • Ruth Macrides, Joseph A. Munitiz, Dimiter Angelov: Pseudo-Kodinos and the Constantinopolitan Court: Offices and Ceremonies (= Birmingham Byzantine and Ottoman Studies. Bd. 15). Ashgate, Farnham 2013, ISBN 978-0-7546-6752-0, S. 45, 430 f.
  • Paul Magdalino: Notes on the Last Years of John Palaiologos, Brother of Michael VIII. In: Revue des études byzantines. Bd. 34, 1976, ISSN – 5598 0766 – 5598, S. 143 – 149.
  • Ljubomir Maksimović: The Byzantine provincial administration under the Palaiologoi. Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1988, ISBN 90-256-0968-6, S. 119.
  • Donald M. Nicol: The Despotate of Epiros. Basil Blackwell, Oxford 1957, S. 173 – 192 passim.
  • Donald M. Nicol: The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Cambridge University Press, Cambridge 1993, ISBN 0-521-43991-4, S. 47, 59, 85.
  • Averkios Th. Papadopulos: Versuch einer Genealogie der Palaiologen, 1259 – 1453. Pilger-Druckerei, München 1938 (Nachdruck Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1962), S. 4 – 5 Nr. 2.
  • Erich Trapp, Hans-Veit Beyer, Sokrates Kaplaneres: Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. 9. Faszikel: [Ογουζάλπης] – Πέτκος (Kommission für Byzantinistik. Bd. 1/9). Österreichische Akademie der Wissenschaften, Wien 1989, ISBN 3-7001-1641-1, S. 96 – 97 Nr. 21487.
  • Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, Stanford CA 1997, ISBN 0-804-72630-2, S. 819.
  • Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Études Prosopographiques (in French). Paris: Publications de la Sorbonne. ISBN 978-2-85944-110-4.
  • John Van Antwerp Fine (1994): The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, Ann Arbor MI 1994, ISBN 0-472-08260-4, S. 170, 188.
  • Deno John Geanakoplos: Emperor Michael Palaeologus and the West 1258 – 1282. A Study in Byzantine-Latin Relations. Harvard University Press, Cambridge MA 1959, S. 41, 62 – 72 passim, 283.
  • Geanakoplos, Deno John (1959): Emperor Michael Palaeologus and the West, 1258 – 1282. A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, United Kingdom: Harvard University Press.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]