Йоан Палеолог (севастократор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоан Палеолог.

Йоан Палеолог
Ἱωάννης Δούκας Παλαιολόγος
Роден
1225 година
Починал
1275 година (50 г.)
Семейство
БащаАндроник Комнин Палеолог
МайкаТеодора Ангелина Палеологина
Братя/сестриКонстантин Палеолог
Ирина Комнина Палеологина
Михаил VIII Палеолог
Неизвестна по име Закария Палеологина
Мария-Марта Палеологина

Йоан Дука Ангел Палеолог (на гръцки: Ἱωάννης Κομνηνός Δούκας Ἄγγελος Παλαιολόγος) е византийски военачалник, велик доместик на Византия (1258 – 1259), севастократор (1259 – 1259) и деспот (1259 – 1273/1274), по-малък брат на византийския император Михаил VIII Палеолог (упр. 1259 – 1282).

Той е син на Андроник Дука Комнин Палеолог (* ок. 1190; † 1248/52), велик доместик на Византия, родоначалник на династията Палеолози, и съпругата му Теодора Ангелина Палеологина, дъщеря на деспот Алексий Комнин Палеолог († 1203), който от 1199 г. е престолонаследник на Алексий III Ангел.

Император Теодор II Ласкарис по неизвестна причина го изпраща в Родос. През 1258 г. той участва в държавния преврат на брат му Михаил Палеолог против Георг Музалон († 25 август 1258), регентът на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис. След убийството на Музалон, Михаил Палеолог дава Йоан IV под опекунството на Йоан и полубрат им Константин. Михаил поема управлението и номинира Йоан на велик доместик и му дава главното командване на никейските войски в Македония.

По случай коронизацията на брат му за съимператор в началото на 1259 г. той е издигнат на севастократор и брат му урежда женитбата му за дъщеря на генерал Константин Комнин Торникий. Малко след това той получава задачата да нападне Епирското деспотсво, управлявано от Михаил II Комнин. В Лампсакос той е номиниран за успехите си на деспот.

През 1273/1275 г. Йоан Палеолог ръководи голямата офензива против Йоан I Дука от Тесалия. След това той се отказва от титлата деспот и умира малко след това през 1274 или 1275 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Йоан Палеолог се жени 1259 г. за Торникина, дъщеря на севастократор генерал Константин Комнин Торникий (ок. 1220 – ок. 1274), управител на Солун. Той става зет на Йоан I Комнин († ок. 1281/1289), женен за нейната сестра Торникина. Те имат децата:

  • син или дъщеря, родител на Деметрий Торникий Палеолог
  • Анна Комнина Дукина Палеологина Филантропена († 1280), монахиня в Антуса, омъжена 1267 г. за Николай Комнин Дука Ангел Вриений Малиасен, благородник от Тесалия.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

  Палеолози по рождение
  Палеолози по брак
  Други


Андроник Дука
 
Мария Българска
 
Никифор Палеолог
 
Адриан Комнин
 
Зоя Дукина
 
 
 
Димитър Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дукина
 
Георги Палеолог
 
Николай Палеолог
 
Алексий Комнин
 
Ирина Синадина
 
Георги Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никифор Палеолог
 
Андроник Палеолог
 
Алексий Палеолог
 
 
 
 
 
Анна Комнина
 
 
 
Роман Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
Йоан Вриений
 
дъщеря
 
Георги Палеолог
 
Константин Палеолог
 
Алексий III Ангел
 
Ефросина Каматирина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
Алексий Палеолог
 
Ирина Комнина
 
Теодор I Ласкарис
 
Анна Ангелина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Палеолог
 
неизв.
 
 
 
Андроник Палеолог
 
Теодора Палеологина
 
Андроник Палеолог
 
Ирина Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андроник Палеолог
 
 
 
 
Константин Палеолог
 
Мария Палеологина
 
Ирина Палеологина
 
Михаил VIII Палеолог
 
Йоан Палеолог
 


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Acta et diplomata monasteriorum et ecclesiarum Orientis 1, 342 – 344 und 384 – 389 (ed. Franz von Miklosich/Joseph Müller, Acta et diplomata Graeca Medii Aevi, sacra et profana (ADGMA) Bd. 4, 1871, Nachdruck 1996)
  • Георги Акрополит: 77; 80 – 82; 89 (ed. Peter Wirth, Wilhelm Blum, Bibliothek der griechischen Literatur (BGL) Bd. 28, 1989)
  • Морейска хроника: 306 (ed. John Schmitt, 1904, Nachdruck 1967)
  • Ephraim von Ainos: 9355; 9420 (ed. Immanuel Bekker, Corpus scriptorum historiae Byzantinae (CSHB)Bd. 21, 1840)
  • Никифор Григора: 1, 72; 79; 119 (ed. Ludwig Schopen, Corpus scriptorum historiae Byzantinae (CSHB), 1829)
  • Георги Пахимер: 283 – 291; passim (ed. Albert Failler, CFHB Ser. Paris. Bd. 24/1, 1984)
  • Theodoros Skutariotes: 539; 542; 546 (ed. Konstantin Sathas, Bibliotheca Graeca Medii Aevi (BGMAE) Bd. 7, 1892, 1972; Digitalisat)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]