Никифор Палеолог
| Никифор Палеолог Νικηφόρος Παλαιολόγος | |
| византийски пълководец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 октомври 1081 г.
|
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
| Деца | Георги Палеолог Николай Палеолог |
Никифор Палеолог (на гръцки: Νικηφόρος Παλαιολόγος, ум. 18 октомври 1081 г.) е византийски военачалник от XI век – първият известен представител на семейство Палеолози, които по-късно установяват собствена императорска династия, управлявала империята от 1261 до 1453 г.[1] Никифор Палеолог има двама сина – Георги и Николай Палеолози. Синът му Георги Палеолог, също византийски военачалник, е един от основните поддръжници на възцаряването на Алексий I Комнин.
За Никифор Палеолог за първи път се споменава по време на краткото управление на император Роман IV Диоген.[2] Част от партията, която се сформира около кесаря Йоан Дука и Михаил Псел, Никифор Палеолог е враждебно настроен срещу управлението на Роман.[3] След свалянето на Роман IV от власт Никифор Палеолог е изпратен с войски на изток срещу норманските наемници на Русел дьо Байол, който се разбунтувал срещу централната власт. Никифор Палеолог успява да събере около шест хиляди грузински наемници, с които напада Байол, но изненадващо грузинците се оттеглили от боя, в резултат на което ромейските части на Никифор са разбити.[4]
През 1077 г. Никифор Палеолог вече се споменава като велик дука на Месопотамия.[3] Въпреки че самият той е верен на династията Дука на управляващия император Михаил VII Дука, Никифор позволява на сина си Георги да се присъедини към въстанието на Никифор Вотаниат, който впоследствие се възкачва на престола като Никифор III (1078 – 1081).[5] През 1081 Никифор отново остава верен на управляващия император, докато синът му Георги този път подкрепя бунта на Алексий Комнин.[6] В „Алексиада“ на Анна Комнина се споменава, че баща и син Палеолози дори се изправили един срещу друг, когато войските на Алексий Комнин успели да влязат в столицата на 1 април 1081.[7][3] В този момент Никифор Палеолог дори се опитал да убеди императора да се противопостави на въстаниците, като изпрати срещу тях варяжката гвардия.[7] След като усилията му не дават резултат, Никифор Палеолог опитва да преговаря с Комнините, като предлага Алексий да бъде осиновен от Никифор Вотаниат и да придобие de facto властта над империята, а последният да продължи да носи императорската титла.[8] По внушение на кесаря Дука Комнините отхвърлят предложението на Палеолог, а Вотаниат доброволно абдикира от престола.[3]
След възцаряването на Алексий Комнин Никифор Палеолог приема властта на новия император и дори го придружава в кампанията му срещу норманите на Робер Жискар от същата година. Умира в битката при Драч, на 18 октомври 1081.[9][3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ODB , с. 1557 – 1558.
- ↑ Успенский 2005, с. 558.
- ↑ а б в г д Skoulatos 1980.
- ↑ Вриений 1858, книга 2, 19.
- ↑ ODB , с. 1557.
- ↑ Дашков 1997, с. 558.
- ↑ а б Комнина 1965, кн. II, 11.
- ↑ Комнина 1965, кн. II, 12.
- ↑ Комнина 1965, кн. IV, 6.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Дашков, С. Б (1997). Никифор III Вотаниат. Императоры Византии. Москва: Красная площадь, ISBN 5-87305-002-3, http://www.sedmitza.ru/lib/text/434541/
- ((ru)) Комнина, Анна (1965). Алексиада. Москва: Издательство „Наука“, Главная редакция восточной литературы, http://krotov.info/acts/11/komnina/aleks_00.html
- ((ru)) Вриений, Никифор (1858). Исторические записки (976-1087). Санкт Петербург: Типография Григория Трусова, http://krotov.info/acts/11/3/vrienniy.html
- ((ru)) Успенский, Фёдор (2005). Отдел VI. Комнины. История Византийской империи. В 5 т., 5. Москва: АСТ, Астрель, ISBN 5-271-03856-4, http://rikonti-khalsivar.narod.ru/Usp4.0.htm
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve: Nauwelaerts
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikephoros Palaiologos в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |