Анна Дукина
| Анна Дукина Άννα Δούκαινα | |
| византийска аристократка | |
| Родена |
около 1068 г.[1]
|
|---|---|
| Починала | не по-късно от 1136 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Андроник Дука |
| Майка | Мария Българска |
| Братя/сестри | Михаил Дука Константин Дука Стефан Дука Йоан Дука Ирина Дукина Теодора Дукина |
| Съпруг | Георги Палеолог |
| Деца | Андроник Дука Палеолог[2] Никифор Дука Палеолог Алексий Дука Палеолог[2] |
Анна Дукина (на средногръцки: Άννα Δούκαινα) е византийска аристократка от края на XI и началото на XII век, сестра на византийската императрица Ирина Дукина.
Анна Дукина е втората дъщеря на протовестиарий Андроник Дука и Мария.[3] Бащата на Анна е племенник на император Константин X, а майка ѝ Мария е внучка на българския цар Иван Владислав[4] Предполага се, че Анна е родена около 1068 г.[5] През 1078 г. сестра ѝ Ирина е омъжена за Алексий Комнин, който по този начин печели подкрепата на семейството ѝ в борбата за престола след абдикацията на Никифор III Вотаниат.
Анна е била омъжена за севаста Георги Палеолог[6], което е станало още преди възцаряването на зет ѝ – в „Алексиада“ Анна Комнина разказва, че Георги Палеолог бил привлечен на страната на Алексий Комнин срещу император Никифор III, което станало благодарение на убежденията на съпругата му Анна и тъща му протовестиарисата Мария, която „имала корена на своя род в България“.[7] Този пасаж от „Алексиадата“ именно доказва произхода на съпругата на Палеолог от рода Дука и близкото ѝ родство със съпругата на Алексий I Комнин.
Анна Дукина и Георги Палеолог имат четирима сина:[8]
- Никифор Палеолог[9], севаст
- Андроник Палеолог († 1115/18)[10]
- Алексий Палеолог[11], генерал при император Мануил I
- Михаил Палеолог, севаст
Паметта на Анна Дукина е почетена в поменика към типика на манастира „Кехаритомен“ и в този на манастира „Пантократор“. В първия документ, написан от императрица Ирина Дукина около 1116/1118, Анна фигурира сред все още живите роднини на императрицата[12], наречена е с името Анна Дукина и е посочена като сестра на императрица Ирина[13], а в поменика на манастира „Пантократор“ от 1136 г. Анна е спомената сред покойните вече роднини на императир Йоан II Комнин[12] като негова леля и съпруга на севаста Георги Палеолог.[14] От съдържанието на двата документа следва, че смъртта на Анна Дукина би следвало да се отнесе между 1118 г. и 1136 г.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Polemis 1968, с. 74.
- ↑ а б Études prosopographiques.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 24.
- ↑ ODB, с. 656, Selected genealogy of the Doukas family in the eleventh and twelfth century; Kouroupou & Vannier 2005, с. 56.
- ↑ Polemis 1968, с. 74; Skoulatos 1980, с. 24 – 25.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 141, 6. – Georges Paléologue.
- ↑ Комнина 1965, кн. II, 6; Polemis 1968, с. 74.
- ↑ ODB, с. 1558, Selected genealogy of the Palaiologos family.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 145, 12. – Niképhore Paléologue.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 147, 13. – Andronic Paléologue.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 149, 14. – Alexis Paléologue.
- ↑ а б Polemis 1968, с. 74; Skoulatos 1980, с. 25.
- ↑ . „..αύταδέλφης της βασιλείας μου, της πανσεβάστου σεβαστής κυράς "Αννης της Δουκαίνης...“, цит по: Gautier 1985, с. с. 124 – 126.
- ↑ „και τής ετέρας μου θείας, τής συμβίου τοΰ Παλαιολόγου“, цит по: Gautier 1969, с. с. 239, 255, no. 25.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 25.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Комнина, Анна (1965). Алексиада. Москва: Издательство „Наука“, Главная редакция восточной литературы, http://krotov.info/acts/11/komnina/aleks_00.html
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), p. 178, doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Gautier, Paul (1985). Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. – Revue des études byzantines, 43, 5 – 165, doi:10.3406/rebyz.1985.2170, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve and Louvain: Bureau du Recueil Collège Érasme and Éditions Nauwelaerts, OCLC 8468871