Анна Дукина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Дукина
Άννα Δούκαινα
византийска аристократка
Семейство
Баща Андроник Дука
Майка Мария Българска
Братя/сестри Михаил Дука
Константин Дука
Стефан Дука
Йоан Дука
Ирина Дукина
Теодора Дукина
Съпруг Георги Палеолог

Анна Дукина (на средногръцки: Άννα Δούκαινα) е византийска аристократка от края на XI и началото на XII век, сестра на византийската императрица Ирина Дукина.

Анна Дукина е дъщеря на протовестиарий Андроник Дука и Мария. Бащата на Анна е племенник на император Константин X, а майка ѝ Мария е внучка на българския цар Иван Владислав[1]. През 1078 г. сестра ѝ Ирина е омъжена за Алексий Комнин, който по този начин печели подкрепата на семейството ѝ в борбата за престола след абдикацията на Никифор III Вотаниат.

Анна е била омъжена за севаста Георги Палеолог, което е станало още преди възцаряването на зет ѝ – в „Алексиада“ Анна Комнина разказва, че Георги Палеолог бил привлечен на страната на Алексий Комнин срещу император Никифор III, което станало благодарение на убежденията на съпругата му Анна и тъща му протовестиарисата Мария, която „имала корена на своя род в България“.[2] Този пасаж от „Алексиадата“ именно доказва произхода на съпругата на Палеолог от рода Дука и близкото ѝ родство със съпругата на Алексий I Комнин.

Анна Дукина и Георги Палеолог имат четирима сина: [3]

  • Никифор Палеолог, севаст, дука на Солун през 1116 г.
  • Михаил, севаст
  • Алексий Палеолог, генерал при император Мануил II
  • Андроник Палеолог († 1115/18)

Паметта на Анна Дукина е почетена в поменика към типика на манастира „Кехаритомен“ и в този на манастира „Пантократор“. В първия документ е наречена с името Анна Дукина и е посочена като сестра на императрица Ирина[4], а в поменика на манастира „Пантократор“ е спомената като леля на император Йоан II Комнин и съпруга на севаста Георги Палеолог.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kouroupou & Vannier 2005, с. 56
  2. Комнина, 1965, кн. II, 6, с.
  3. Kazhdan 1991.
  4. . „..αύταδέλφης της βασιλείας μου, της πανσεβάστου σεβαστής κυράς "Αννης της Δουκαίνης...“, цит по: Gautier 1985, с. с. 124 – 126.
  5. „και τής ετέρας μου θείας, τής συμβίου τοΰ Παλαιολόγου“, цит по: Gautier 1969, с. с. 239, 255, no. 25.

Източници[редактиране | редактиране на кода]