Анна Дукина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Дукина
Άννα Δούκαινα
византийска аристократка
Семейство
Баща Андроник Дука
Майка Мария Българска
Съпруга Георги Палеолог

Анна Дукина (на средногръцки: Άννα Δούκαινα) е византийска аристократка от края на XI и началото на XII век, сестра на византийската императрица Ирина Дукина.

Анна Дукина е дъщеря на протовестиарий Андроник Дука и Мария. Бащата на Анна е племенник на император Константин X, а майка ѝ Мария е внучка на българския цар Иван Владислав[1]. През 1078 г. сестра ѝ Ирина е омъжена за Алексий Комнин, който по този начин печели подкрепата на семейството ѝ в борбата за престола след абдикацията на Никифор III Вотаниат.

Анна е била омъжена за севаста Георги Палеолог, което е станало още преди възцаряването на зет ѝ – в Алексиада Анна Комнина разказва, че Георги Палеолог бил привлечен на страната на Алексий Комнин срещу император Никифор III, което станало благодарение на убежденията на съпругата му Анна и тъща му протовестиарисата Мария, която „имала корена на своя род в България“.[2] Този пасаж от 'Алексиадата именно доказва произхода на съпругата на Палеолог от рода Дука и близкото ѝ родство със съпругата на Алексий I Комнин.

Анна Дукина и Георги Палеолог имат четирима сина: [3]

  • Никифор Палеолог, севаст, дука на Солун през 1116 г.
  • Михаил, севаст
  • Алексий Палеолог, генерал при император Мануил II
  • Андроник Палеолог († 1115/18)

Паметта на Анна Дукина е почетена в поменика към типика на манастира „Кехаритомен“ и в този на манастира „Пантократор“. В първия документ е наречена с името Анна Дукина и е посочена като сестра на императрица Ирина[4], а в поменика на манастира „Пантократор“ е спомената като леля на император Йоан II Комнин и съпруга на севаста Георги Палеолог.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kouroupou & Vannier 2005, с. 56
  2. Комнина, 1965, кн. II, 6, с.
  3. Kazhdan 1991.
  4. .„..αύταδέλφης της βασιλείας μου, της πανσεβάστου σεβαστής κυράς "Αννης της Δουκαίνης...“, цит по: Gautier 1985, с. с. 124 – 126.
  5. „και τής ετέρας μου θείας, τής συμβίου τοΰ Παλαιολόγου“, цит по: Gautier 1969, с. с. 239, 255, no. 25.

Източници[редактиране | редактиране на кода]