Георги Музалон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Музалон
съветник на никейския император Теодор II Ласкарис
Роден
1220 г.
Починал
1258 г. (38 г.)
Семейство
Съпруга Теодора Палеологина Кантакузина

Георги Музалон (на старогръцки: Γεώργιος Μουζάλων; Geōrgios Mouzalōn; * ок. 1220 в Адрамитон; † 25 август 1258 при Нимфейон при Смирна) - е византийски държавник, най-близък съветник на никейския император Теодор II Ласкарис (упр. 1254 – 1258) и регент на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис (упр. 1258 – 1261).

Георги произхижда от неблагородническата фамилия Музалон, която се появява за първи път през XI век, а най-известен неин член е патриархът на Константинопол Николай IV Музалон (1147 – 1151). След завладяването на Константинопол от кръстоносците през април 1204 г. фамилията емигрира в Мала Азия, където Ласкаридите основават Никейската империя.[1]

Георги и братята му Теодор и Андроник са приети в двора на император Йоан III Дука Ватаци, и стават част от обкръжението на престолонаследника Теодор - вероятно са възпитавани заедно с него от учения Никифор Блемид.[2] След коронизацията на Теодор през 1254 г. в Нимфейон Георги Музалон е назначен за велик доместик и поема главнокомандването над никейската войска; братята му стават протовестиарий или протокинегос.[3] Георги Музалон става най-важният съветник на младия император - когато през 1255 г. Теодор заминава на поход, той поверява управлението на Георги Музало .[4] След завръщането си Теодор II го прави протосеваст и протовестиарий и велик стратопедарх, а Андроник Музалон заменя брат си на поста велик доменстик.

Императорът избира аристократки за жени на братята Музалон - Георги Музалон е оженен през 1256 г. за Теодора Палеологина Кантакузина (1240 - 6 декември 1300), племенница на Михаил Палеолог. През август 1258 г. Теодор II, намиращ де на смъртно ложе, прави завещание, с което определя Георги Музалон и патриарх Арсений Авториан за регенти на осемгодишния престолонадледник Йоан IV. Срещу Музалон е организиран заговор начело с Михаил Палеолог. На 18 август 1258 г., след смъртта на Теодор II Ласкарис, Георги Музалон застава начело на регентския съвет на Йоан IV Дука Ласкарис. По време на заупокойна служба за покойния император на 25 август 1258 г. в манадтирс Сосандра при Магнезия Георги Музалон е убит от наемни войници, а същата учасат споделят брат му Адроник, секретаят му Теофилакт и зет му. След това Михаил VIII Палеолог (упр. 1259 – 1282) застава начело на регенствоти и през 1259 г. детронира младия Йоан IV, а през 1261 г. след Превземането на Константинопол, основава династията на Палеолозите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Акрополит 59 – 60; 63; 75 (ed. Peter Wirth, übers. Wilhelm Blum, Bibliothek der griechischen Literatur (BGL) Bd. 28, 1989)
  • Георги Пахимер 1, 85 (ed. Albert Failler, Corpus Fontium Historiae Byzantinae (CFHB) Ser. Paris. Bd. 24/1, 1984)
  • Theodoros Skutariotes 536 – 539 (ed. Konstantin Sathas, Bibliotheca Graeca Medii Aevi (BGMAE) Bd. 7, 1892, 1972; Digitalisat)
  • Димитър Ангелов: Imperial ideology and political thought in Byzantium, 1204 – 1330. Cambridge University Press, Cambridge 2007, ISBN 978-0-521-85703-1, S. 231 – 233 und passim.
  • Michael Angold: A Byzantine Government in Exile. Government and Society under the Laskarids of Nicaea, 1204 – 1261. Oxford University Press, London 1975, ISBN 0-19-821854-0, S. 76 – 85 passim.
  • Deno John Geanakoplos: Emperor Michael Palaeologus and the West 1258 – 1282. A Study in Byzantine-Latin Relations. Harvard University Press, Cambridge MA 1959, S. 27 – 46 passim.
  • Alexander Kazhdan: Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, New York NY 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 1421.
  • Ruth Macrides: George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford University Press, Oxford 2007, ISBN 978-0-19-921067-1, S. 21 – 27, 75, 340 – 349 passim.
  • Donald Nicol: The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Cambridge University Press, Cambridge 1993, ISBN 0-521-43991-4, S. 29 – 31.
  • Demetrios I. Polemis: The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography (= University of London Historical Studies. Bd. 22, ISSN – 0692 0076 – 0692). Athlone Press, London 1968, S. 148 – 150.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mouzalon, fmg.ac
  2. Macrides, Akropolites, S. 294, 343; ODB, S. 1421
  3. ODB, S. 1421
  4. Geanakoplos, Emperor, S. 27, 34.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]