Блуждаещ пламък

„Блуждаещ пламък“ (на латински ignis fatuus – „замаян пламък“, мн. ч. ignes fatui)^[1], още „зловещо сияние“ е израз, употребяван във фолклора за призрачна светлина, виждана от пътници през нощта, особено над мочурища или блата. Феноменът е известен в английската народна вяра, английския фолклор и голяма част от европейския фолклор под различни имена и се смята, че ги подвежда, като прилича на мигаща лампа или фенер. В литературата с него метафорично се описва пътеводна, но недостижима надежда или цел, или нещо, което човек намира за странно или зловещо.^[2]

Днес (XX-XXI век) рядко се съобщава за наблюдения на блуждаещ пламък. Смята се, че това е резултат от пресушаването и рекултивирането на блатистите земи през последните векове, които така са превърнати в земеделски земи.^[3]

Обяснение

Химия

В съвременната наука е общоприето, че феноменът блуждаещ пламък се причинява от окисляването на фосфин (PH₃), дифосфан (P₂H₄) и метан (CH₄). Тези съединения, произведени от органично разлагане, могат да причинят фотонни емисии. Тъй като смесите от фосфин и дифосфан спонтанно се запалват при контакт с кислорода във въздуха, то са необходими само малки количества от него, за да запалят много по-разпространения метан, което създава ефимерни (съвсем кратковременни и нетрайни) пожари.^[4] Освен това фосфинът произвежда фосфорен пентаоксид, като страничен продукт, който пък образува фосфорна киселина при контакт с водни пари, което може да обясни „вискозната влага“, понякога описвана като придружаваща блуждаещия пламък.

Биология

Феноменът блуждаещ пламък може да възникне и от биолуминесценцията на различни обитаващи гората микроорганизми и насекоми. Зловещото сияние, излъчвано от някои гъбни видове, като Armillaria, по време на химични реакции при гниене, може да се възприеме, като „блуждаещ пламък“. Има и много други биолуминесцентни организми (като светулките) , които могат да създадат илюзия за приказни светлини, но и светлината, отразяваща се от по-големите горски обитатели, би могла да обясни явлението, особено ако блуждаещият огън изглежда да се движи и реагира на други светлини. Например бялото оперение на горските сови може да отразява достатъчно светлина от Луната, за да изглежда като кукумявка (съответно може и да мине за призрак или нещо друго свръхестествено, придобило образа на тази нощна птица)^[5]

Вижте също

Източници

↑ Phipson, T. L. (October 1868). "Belgravia". Vol. 6. London: Robson and Son. p. 392. Retrieved July 24, 2020. {{cite magazine}}: Cite magazine requires |magazine= (help)
↑ Will-o'-the-wisp // The American Heritage Dictionary of the English Language. Houghton Mifflin, 2007.
↑ Zalasiewicz, Jan. The spirit of biodiversity // The Paleontology Newsletter (64). 2007. с. 20–26. Архивиран от оригинала на July 27, 2011.
↑ Joris Roels & Willy Verstrae. Biological formation of volatile phosphorus compounds // Bioresource Technology 79 (3). 2001. DOI:10.1016/S0960-8524(01)00032-3. с. 243–250. Архивиран от оригинала на 19 септември 2006.
↑ A Review of accounts of luminosity in Barn Owls Tyto alba.

[Bergovia-1] Phipson, T. L. (October 1868). "Belgravia". Vol. 6. London: Robson and Son. p. 392. Retrieved July 24, 2020. {{cite magazine}}: Cite magazine requires |magazine= (help)

[Houghton_Mifflin-2] Will-o'-the-wisp // The American Heritage Dictionary of the English Language. Houghton Mifflin, 2007.

[paleo-3] Zalasiewicz, Jan. The spirit of biodiversity // The Paleontology Newsletter (64). 2007. с. 20–26. Архивиран от оригинала на July 27, 2011.

[roels2001-4] Joris Roels & Willy Verstrae. Biological formation of volatile phosphorus compounds // Bioresource Technology 79 (3). 2001. DOI:10.1016/S0960-8524(01)00032-3. с. 243–250. Архивиран от оригинала на 19 септември 2006.

[5] A Review of accounts of luminosity in Barn Owls Tyto alba.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]