Panellus stipticus
| Panellus stipticus | ||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
P.Karst., 1879 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Panellus stipticus в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Panellus stipticus е често срещан и широко разпространен вид биолуминесцентна базидиева гъба. Въпреки че интензивността на нейната луминесценция обикновено е ниска в сравнение с много други биолуминесцентни организми, гъбата може да свети непрекъснато в продължение на дни, така че общата ѝ емисия е сравнима с тази на повечето ярко луминесцентни организми, като светулки.[1]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът се среща в Азия, Австралия, Европа и Северна Америка, където расте на групи по пъновете и стволовете на широколистни дървета, особено бук, дъб и бреза.[2][3][4][5]
Щамовете от източна Северна Америка обикновено са биолуминесцентни, но тези от тихоокеанските крайбрежни райони на Северна Америка и от други континенти не са.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено гъбата съществува невидима под формата на нишковидни вегетативни мицелови клетки, обитаващи гниеща дървесина, и само когато са постигнати подходящи условия на околната среда за температура, влага и хранителни вещества, гъбата произвежда репродуктивни плодни тела. Шапката на плодовото тяло е с форма на бъбрек или мида, с размери от 12 – 32 на 12 – 25 мм.[6] По нейните ръбове са разположени малки заоблени зъби, които са леко извити навътре. Повърхността на шапката е суха и покрита с малки фини власинки, които ѝ придават вълнеста консистенция. Цветовете на пресните плодове варират от жълтеникаво-оранжево до светлокафяво.
Стеблото е с дължина от 6 до 12 мм и дебелина от 3 до 8 мм, и е по-тясно в основата, където се прикрепва към основата. То е мътнобялото и е покрито с дребни влакна, подобни на коприна.
Плодовите тела нямат характерна миризма.[7] Месото е тънко, жилаво и тъмно-жълтокафяво до кремаво.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Shimomura O. The role of superoxide dismutase in regulating the light emission of luminescent fungi // Journal of Experimental Botany 43 (256). 1992. DOI:10.1093/jxb/43.11.1519. с. 1519 – 25.
- ↑ Fuhrer BA. A Field Companion to Australian Fungi. Fitzroy, Victoria, Australia, Five Mile Press, 1985. ISBN 978-0-86788-063-2. с. 68.
- ↑ Segedin BP. An annotated checklist of agarics and boleti recorded from New Zealand // New Zealand Journal of Botany 25 (2). 1987. DOI:10.1080/0028825x.1987.10410067. с. 185 – 215.
- ↑ Panellus stypticus: geographically separated interbreeding populations // Mycologia 84 (2). 1992. DOI:10.2307/3760252. с. 209 – 13.
- ↑ The Macrofungus Flora of China's Guangdong Province (Chinese University Press). New York, New York, Columbia University Press, 1993. ISBN 978-962-201-556-2. с. 330.
- ↑ Miller Jr., Orson K., Miller, Hope H. North American Mushrooms: A Field Guide to Edible and Inedible Fungi. Guilford, CN, FalconGuide, 2006. ISBN 978-0-7627-3109-1. с. 139.
- ↑ A reevaluation of Panellus and Dictyopanus (Agaricales) // Nova Hedwigia 51. 1975. с. 79 – 91.
- ↑ Flora Agaricina Neerlandica. Т. 3. CRC Press, 1995. ISBN 978-90-5410-616-6. с. 168 – 9.
| ||||||||
