Борба (Христо Ботев)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Борба.
„Борба“ е стихотворение, написано от Христо Ботев и излязло за пръв път във вестник „Дума на българските емигранти“ през 1871 година без последните десет стиха. Цялото е публикувано в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, отпечатана през 1875 година.
В стихотворението срещаме наситена картина на безнадеждността, породена от липсата на пробудени хора и липсата на критерий за разграничаването на глупците, които са подложени на чест укор в поезията на Ботев. В „Борба“ вече враговете са ясно откроени – за разлика от предишните стихотворения; вече има ясно определено Ботево общество и ярък портрет на емоцията на героя.
Символ за неспособността за бунт е известният т. нар. „сън мъртвешки“, в който е изпаднало обществото. Пороците в творбата, свързани с отделните човешки роли в това общество, са обединени под общото име „обществен мъчител“: глупецът, богатите, душманите, покорната интелигенция и неверниците тук са равни и застават рамо до рамо. Това води до съответно мисловни, социални и нравствени ограничения.
Заедно със стихотворението на Христо Ботев „Елегия“, „Борба“ заклеймява покорството, опиращо до човешкото развитие, заклеймяват се и първопричините за робското съзнание, за каквито тук са смятани леността на духа, еднообразното битие и лъжливия уют на покорността.
В „Борба“ образът на бунтаря е най-ярко изразен. Тук яростно се говори за глупостта и глупците, които сякаш посягат на личното верую на Ботев. Свободата е дар, който се полага на свободните умове и на издигнатите духом хора. А когато свободата е неразбираема, следователно тя е и ненужна, поради което в стихотворението отново се изтъква факта, че народът трябва да осъзнае мястото си в човечеството като цяло (тук се съпоставят целите на Ботев за пробуждането – подобни на целите на Паисий Хилендарски).
В стихотворението „Борба“ се моделира разбирането за лирическия АЗ чрез отрицание. Тази „свещена глупост“ се противопоставя на мисловността и нравствеността („разум“ и „съвест“).
БОРБА
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- „На прощаване“
- „Хаджи Димитър (поема)“
- „Майце си“
- „В механата“
- „Патриот“
- „Борба“, Иван Вазов