Борба (Христо Ботев)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борба (стихотворение))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борба.

„Борба“ е стихотворение, написано от Христо Ботев и излязло за пръв път във вестник „Дума на българските емигранти“ през 1871 година без последните десет стиха. Цялото е публикувано в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, отпечатана през 1875 година.

В стихотворението срещаме наситена картина на безнадеждността, породена от липсата на пробудени хора и липсата на критерий за разграничаването на глупците, които са подложени на чест укор в поезията на Ботев. В „Борба“ вече враговете са ясно откроени – за разлика от предишните стихотворения; вече има ясно определено Ботево общество и ярък портрет на емоцията на героя.

Символ за неспособността за бунт е известният т. нар. „сън мъртвешки“, в който е изпаднало обществото. Пороците в творбата, свързани с отделните човешки роли в това общество, са обединени под общото име „обществен мъчител“: глупецът, богатите, душманите, покорната интелигенция и неверниците тук са равни и застават рамо до рамо. Това води до съответно мисловни, социални и нравствени ограничения.

Заедно със стихотворението на Христо Ботев „Елегия“, „Борба“ заклеймява покорството, опиращо до човешкото развитие, заклеймяват се и първопричините за робското съзнание, за каквито тук са смятани леността на духа, еднообразното битие и лъжливия уют на покорността.

В „Борба“ образът на бунтаря е най-ярко изразен. Тук яростно се говори за глупостта и глупците, които сякаш посягат на личното верую на Ботев. Свободата е дар, който се полага на свободните умове и на издигнатите духом хора. А когато свободата е неразбираема, следователно тя е и ненужна, поради което в стихотворението отново се изтъква факта, че народът трябва да осъзнае мястото си в човечеството като цяло (тук се съпоставят целите на Ботев за пробуждането – подобни на целите на Паисий Хилендарски).

В стихотворението „Борба“ се моделира разбирането за лирическия АЗ чрез отрицание. Тази „свещена глупост“ се противопоставя на мисловността и нравствеността („разум“ и „съвест“).

БОРБА

В тъги, в неволи младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде…

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:

„Богат е“, казва, пък го не пита

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтарят бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И на обществен тоя мъчител

и поп, и черква с вяра слугуват;

нему се кланя дивак учител,

и с вестникарин зайдно мъдруват,

че страх от бога било начало

на сяка мъдрост… Туй е казало

стадо от вълци във овчи кожи,

камък основен за да положи

на лъжи свети, а ум човешки

да скове навек в окови тежки!

Соломон, тоя тиран развратен,

отдавна в раят найде запратен,

със свойте притчи между светците,

казал е глупост между глупците,

и нея светът до днес повтаря –

„Бой се от бога, почитай царя!“

Свещена глупост! Векове цели

разум и совест с нея се борят;

борци са в мъки, в неволи мрели,

но кажи, що са могли да сторят!

Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша с вяра:

млъчи, моли се, кога те биять

кожата ти да одере звярът

и кръвта да ти змии изпият,

на бога само ти се надявай:

„Боже, помилуй – грешен съм азе“

думай, моли се и твърдо вярвай –

бог не наказва, когото мрази…

Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!

И като залог из род в потомство

ден и нощ – вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби – зло безконечно!

кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своят свещени конец…

Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България