Хаджи Димитър (поема)
Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджи Димитър.
"Настане вечер, месец изгрее,
|
– Седма строфа от баладата, изписана със златни букви върху вратата на поезията в Париж. |
„Хаджи Димитър“ е баладична поема, написана от българския поет и революционер Христо Ботев и издадена за пръв път през 1873 година във вестник „Независимост“. Творбата се състои от 12 строфи.
История на творбата[редактиране | редактиране на кода]
Датата на написване е неизвестна, но според Захари Стоянов, Ботев я декламира дълго преди публикацията. [1]. Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбирката „Песни и стихотворения“, която Христо Ботев издава съвместно със Стефан Стамболов.
Поемата е написана по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, при което Хаджи Димитър е смъртоносно ранен и почива от раните си двадесетина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, където според някои предположения е и погребан. Народната памет поддържа мита за това, че войводата остава жив след кървавото сражение, но историческите източници свидетелстват, че войводата е изгубил живота си при последната битка на четата.[2]
Заглавието е име на конкретна историческа личност. Това обвързва творбата с извънтекстовата реалност. В самия текст обаче името не присъства, а е заменено от обобщителното „юнак“ и от третоличното местоимение „той“. В „Хаджи Димитър“ присъства и друга историческа личност - Караджата.
Жанр[редактиране | редактиране на кода]
Творбата се определя като балада. В нея присъстват едновременно трагичното, героичното и фантастичното. Творбата може да се определи като обединяваща няколко жанрови единици - балада, елегия и ода. В художествения свят на творбата се срещат различни културни модели - митологични, фолклорни, библейски – обединени в едно.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хаджи Димитър. // slovo.bg. Посетен на 14 януари 2010.
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година.. София, БАН, 1990. с. 101-102.