Хаджи Димитър (балада)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджи Димитър.
| Хаджи Димитър | |
|---|---|
| Автор | Христо Ботев |
| Първо издание | 1873 година г. Румъния |
| Оригинален език | български |
| Вид | балада |
| Публикувано в | вестник „Независимост“ |
|
„Настане вечер, месец изгрее,
|
| – Седма строфа от баладата, изписана със златни букви върху вратата на поезията в Париж. |
„Хаджи Димитър“ е балада, написана от българския поет и революционер Христо Ботев и издадена за пръв път през 1873 година във вестник „Независимост“. Творбата се състои от 12 строфи.
История на творбата[редактиране | редактиране на кода]
Датата на написване е неизвестна, но според Захари Стоянов Ботев я декламира дълго преди публикацията.[1] Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбирката „Песни и стихотворения“, която Христо Ботев издава съвместно със Стефан Стамболов.
Творбата е написана по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, при което Хаджи Димитър е смъртоносно ранен и почива от раните си двадесетина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, където според някои предположения е и погребан. Народната памет поддържа мита за това, че войводата остава жив след кървавото сражение, но историческите източници свидетелстват, че войводата е изгубил живота си при последната битка на четата.[2]
Заглавието съдържа име на конкретна историческа личност. Това обвързва творбата с извънтекстовата реалност. В самия текст обаче името не присъства, а е заменено от обобщителното „юнак“ и от третоличното местоимение „той“. В „Хаджи Димитър“ присъства и друга историческа личност – Караджата.
Жанр[редактиране | редактиране на кода]
Жанровата същност на текста е обект на дълги дискусии в българското литературознание. Характеризиран е като ода, като текст, съчетаващ одически, баладически и елегически елементи, както и чрез общото понятие песен.[3] Най-разпространеното жанрово определение за творбата е балада.[4][5]
Творбата не може да бъде характеризирана като поема, доколкото в нея силен превес има лирическото начало за сметка на епическото (напр. липсва времева необратимост). В произведението се преплитат митологичните и фолклорните мотиви, с познанието от автора на хайдушкия начин на живот. Първо се чува шумоленето на листата на дърветата и чак по-сетне се усеща полъха на вятъра.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хаджи Димитър. // slovo.bg. Посетен на 14 януари 2010.
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 101 - 102.
- ↑ Георгиев, Никола. Жанр, херменевтика и един прочит на „Хаджи Димитър“. // Сто и двадесет литературни години. Електронно издание Варна: LiterNet, 2001–2002.
- ↑ Богданов, Иван. „Балада“. // Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, с. 51.
- ↑ Георгиев, Никола. Ботевата балада „Хаджи Димитър“. // Сто и двадесет литературни години. Електронно издание. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Критика за произведението[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Текст на „Хаджи Димитър“
- Песен на група Епизод по текста на „Хаджи Димитър“
- Българският вариант на „Златната книга на песните“ ще бъде изложен в Сорбоната. // bgonair.bg, 14.02.2022. Посетен на 15.02.2022.
Портал „
Портал „