Хаджи Димитър (поема)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджи Димитър.

"Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!"

– Седма строфа от баладата, изписана със златни букви върху вратата на поезията в Париж.

„Хаджи Димитър“ е баладична поема, написана от българския поет и революционер Христо Ботев и издадена за пръв път през 1873 година във вестник „Независимост“. Творбата се състои от 12 строфи.

История на творбата[редактиране | редактиране на кода]

Датата на написване е неизвестна, но според Захари Стоянов, Ботев я декламира дълго преди публикацията. ^[1]. Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбирката „Песни и стихотворения“, която Христо Ботев издава съвместно със Стефан Стамболов.

Поемата е написана по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, при което Хаджи Димитър е смъртоносно ранен и почива от раните си двадесетина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, където според някои предположения е и погребан. Народната памет поддържа мита за това, че войводата остава жив след кървавото сражение, но историческите източници свидетелстват, че войводата е изгубил живота си при последната битка на четата.^[2]

Заглавието е име на конкретна историческа личност. Това обвързва творбата с извънтекстовата реалност. В самия текст обаче името не присъства, а е заменено от обобщителното „юнак“ и от третоличното местоимение „той“. В „Хаджи Димитър“ присъства и друга историческа личност - Караджата.

Жанр[редактиране | редактиране на кода]

Творбата се определя като балада. В нея присъстват едновременно трагичното, героичното и фантастичното. Творбата може да се определи като обединяваща няколко жанрови единици - балада, елегия и ода. В художествения свят на творбата се срещат различни културни модели - митологични, фолклорни, библейски – обединени в едно.