Борислав Станков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борислав Станков
Лична информация
ПрякорСлави
Роден
Борислав Ивайлов Станков
5 май 2002 г. (21 г.)
Второ гражданство България
Ръст182 см
ПостНападател
Настоящ отбор
Отбор Валядолид II
Номер17
Юношески отбори



2018 – 2019
2019 – 2021
Хувентуд Уеска
Реал Сарагоса
Уеска
Валенсия
Валядолид
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2020 –
2021 –
Валядолид II
Валядолид
54
1
(7)
(0)
Национален отбор²
2020
2022 –
Испания до 18 г.
България до 21 г.
3
2
(1)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 26 юни 2023.
2. Информацията е актуална към 6 октомври 2022.

Борислав Ивайлов Станков е български футболист, нападател, който играе за испанския Валядолид II.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Уеска, Испания. Станков е част от школата на Реал Валядолид от 2019 г., след като преди това е тренирал във Валенсия, СД Уеска, Реал Сарагоса и Хувентуд де Уеска.[1] Той прави своя дебют за дублиращия отбор на 12 януари 2020 г., като влиза като резерва през второто полувреме на мястото на Карлос Донсел в равенството 2:2 от Сегунда дивисион B като гост срещу Исара.[2]

На 29 февруари 2020 г. Станков подновява договора си до 2023 г.,[3] но получава сериозна контузия на коляното през юни[4], която го кара да отсъства осем месеца.[5] На 12 април 2021 г. той удължава договора си до 2024 г.[6]

Станков вкарва първия си гол на 18 септември 2021 г., отбелязвайки при домакинското равенство 2:2 срещу Сан Себастиан в Примера дивисион РФЕФ.[7] Станков дебютира за мъжкия отбор на Валядолид на 8 октомври 2021 г., заменяйки своя съученик Тони Вия в домакинското равенство 1:1 в Сегунда дивисион срещу Малага КФ.[8]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Станков е младежки национал на Испания, като представлява Испания до 18 г. През февруари 2022 г. е съобщено, че Борислав Станков е избрал да играе за България.[9] На 15 март 2022 г. той получава първата си повиквателна за България до 21 г. за квалификационните мачове за Евро 2023 срещу Нидерландия и Уелс на 25 и 29 март 2022 г.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Slavy, pasado oscense y futuro en la selección sub-18 // Heraldo de Aragón, 21 January 2020. Посетен на 9 October 2021.
  2. Slavy, tercer jugador del 2002 que debuta con el Real Valladolid Promesas // Blanquivioletas, 13 January 2020. Посетен на 9 October 2021.
  3. Slavy será blanquivioleta hasta 2023 // Diario AS, 29 February 2020. Посетен на 9 October 2021.
  4. Slavy pasará por quirófano y se perderá el playoff del Promesas // Diario AS, 28 June 2020. Посетен на 9 October 2021.
  5. Slavy, un regreso emocionante // Real Valladolid, 25 February 2021. Посетен на 9 October 2021.
  6. Slavy y Diego Moreno, más blanquivioleta // Real Valladolid, 12 April 2021. Посетен на 9 October 2021.
  7. El Promesas se queda con la miel en los labios // El Desmarque, 18 September 2021. Посетен на 9 October 2021.[неработеща препратка]
  8. Valladolid y Málaga igualan en mitad de la locura // Marca, 8 October 2021. Посетен на 9 October 2021.
  9. Нападател на Валядолид ще бъде повикан в младежкия ни национален отбор
  10. Състав на България U21 за европейските квалификации срещу Нидерландия и Уелс // Bulgarian Football Union, 15 March 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Slavy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​