Букинист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парижки букинисти (2007)

Букинистите (на френски: Les Bouquinistes) са продавачи на стари и антикварни книги, развиващи своята дейност по протежението на кейовете на Сена в Париж. На десния бряг могат да се намерят между моста Мари и кея на Лувъра, а на левия − от кея Турнел до кея Волтер.

Щандовете на букинистите представляват дървени кутии, които задължително трябва да следват образец, определен от градската администрация: дължината не трябва да надвишава 2 метра, ширината 0,75; а височината не бива да надвишава 0,6 метра от страната на Сена и 0,35 метра от страната на кея. Когато щандът е отворен, височината на вдигнатия капак не трябва да превишава 2,1 метра.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата bouquiniste идва от френски: Bouquin — стара книга. Тя се появява за пръв път в речника на Академи франсез през 1789.

История[редактиране | редактиране на кода]

Букинист на кея Волтер, 1821

Традицията на букинистите започва през XVI век. Постепенно, под натиска на издателите, закон от 1649 г. забранява продажбата на книги и разпъването на щандове на Пон Ньоф. Властите навремето са се страхували да не допуснат търговия с книги, забранени от цензурата. На първоначално гонените амбулантни продавачи постепенно е разрешено отново да упражняват дейността си.

През 1859 г. градските власти дава концесии на места по протежението на кейовете на Сена. Всеки букинист има право на 10 метра от парапета. Букинистите отварят и затварят с изгрева и залеза на Слънцето. През 1930 г. са фиксирани размерите на кутиите.

Днес по кейовете на Сена са разположени 900 кутии, собственост на 240 букинисти. На тях са изложени към 300 000 антикварни книги, списания, пощенски марки и колекционерски карти [1].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Парижките букинисти са вдъхновили други световни столици: букинисти се намират и в Отава, Пекин и Токио [2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „ À Paris, Le magazine municipal d'information“, n° 29, hiver 2008 – 2009, p. 12
  2. „ À Paris, Le magazine municipal d'information“, n° 29, hiver 2008 – 2009, p. 12
  • Sybil Canac, Métiers de Paris, rares et insolites, photographies de Valérie Jacob, Éditions Massin, Paris, 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bouquinistes de Paris“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​