Буркхард VII фон Хоенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Буркхард VII фон Хоенберг
Burchard VII (V) von Hohenberg
граф на Хоенберг и Вилдберг
Роден
Починал
Hohenberg-Wappen ZW.png
Семейство
Род Хоенберг (швабски род)
Баща Буркхард VI фон Хоенберг
Братя/сестри Ото I фон Хоенберг
Деца Бурхард VIII фон Хоенберг

Буркхард VII (V) фон Хоенберг (на немски: Burchard VII (V) von Hohenberg; † 10 април 1353/2 септември 1355/ или ок. 1359) от линията Цолерн-Хоенберг на швабската фамилия Хоенцолерн е граф на Хоенберг и Вилдберг на река Наголд в Шварцвалд.

Произход и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Останки от дворец Вилдберг
Вилдберг

Той е син на граф Буркхард VI (IV) фон Хоенберг, Хайгерлох, Наголд, Вилдберг († 24 юли 1318) и втората му съпруга Луитгард фон Тюбинген († 13 ноември 1309), наследничка на Хорб, дъщеря на пфалцграф Хуго IV фон Тюбинген-Хорб († ок. 1267) и графиня Беатрикс фон Еберщайн († сл. 1302). Леля му Гертруда фон Хоенберг (1225 – 1281) е омъжена 1245 г. за граф и император Рудолф I Хабсбургски (1218 – 1291). Брат е на Ото I фон Хоенберг († 12 юли 1299), граф на Хоенберг-Наголд.

Графовете фон Хоенберг са според документи от 1237 г. господари на Вилдберг на река Наголд в Шварцвалд. През 13 век графовете на Хоенберг принадлежат към най-значимите фамилии в Югозападна Германия, но през 1381 г. граф Рудолф III фон Хоенберг – финансово задължен и без мъжки наследници – продава голяма част от собствеността на Хабсбургите и след почти 100 години умира последният от страничната линия. Последният управляващ граф е Зигмунд († 1486), с когото измира последният от страничната линия Вилдберг.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Буркхард VII (V) фон Хоенберг се жени за Агнес († сл. 1319).[1] Те имат децата:[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Jänichen: Hohenberg, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 477 f.
  • Karl Joseph Hagen: Die Entwicklung des Territoriums der Grafen von Hohenberg 1170 – 1482 (Darstellungen aus der württembergischen Geschichte 15) Stuttgart 1914.
  • Eugen Stemmler: Die Grafschaft Hohenberg. In: Friedrich Metz: Vorderösterreich. Eine geschichtliche Landeskunde. Rombach, Freiburg i. Br. 2000, S. 349 – 360, ISBN 3-7930-9237-2.
  • Ludwig Schmid: Geschichte der Grafen von Zollern-Hohenberg und ihrer Grafschaft. Band 1. Scheitlin, Stuttgart 1862.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 146b, Vol. 1.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 127.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 1, genealogy.euweb.cz
  2. Burchard V, Graf von Hohenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]