Бурхард VII фон Мансфелд
| Бурхард VII фон Мансфелд | |
| граф на Мансфелд | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 1434 г.
|
| Починал | 23 септември 1460 г.
|
| Други титли | господар на Рамелбург в Мансфелд |
| Семейство | |
| Баща | Фолрад II фон Мансфелд |
| Майка | Маргарета фон Саган-Силезия-Прибус |
| Брак | Катарина фон Шварцбург-Бланкенбург |
| Герб |  |
Бурхард VII фон Мансфелд (Бусо VII) (на немски: Burchard VII von Mansfeld; Busso VII; * ок. 1434; † 23 септември 1460 в Арнщат) е граф на Мансфелд, господар на Рамелбург в Мансфелд.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Фолрад II фон Мансфелд († 1450) и втората му съпруга принцеса Маргарета (Малгорцата) фон Саган-Силезия-Прибус († 1491), дъщеря на херцог Йохан I фон Саган-Глогов († 1439) и принцеса Схоластика (Шоластика) фон Саксония-Витенберг († 1463). Брат е на Фолрад III фон Мансфелд (1448 – 1499). Майка му Маргарета фон Саган се омъжва втори път за Хайнрих XI фон Хонщайн-Витенберг († 1454) и трети път ок. 1457 г. за херцог Хайнрих III фон Брауншвайг-Грубенхаген († 1464). Така той е полубрат на херцог Хайнрих IV фон Брауншвайг-Грубенхаген (1460 – 1526).
През 1440 г. графовете баща му Фолрад, Гюнтер и Гебхарт фон Мансфелд получават замъка Рамелбург в Мансфелд от архиепископ Гюнтер II фон Магдебург. След множество наследствени подялби Рамелбург отива през 1501 г. на графовете от линията Мансфелд-Хинтерорт.
Бурхард VII умира без наследници на 23 септември 1460 г. в Арнщат.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Бурхард VII се жени на 5 ноември 1458 г. в Арнщат за графиня Катарина фон Шварцбург-Бланкенбург (* 2 февруари 1442; † 9 декември 1484), дъщеря на граф Хайнрих XXVI фон Шварцбург-Бланкенбург (1418 – 1488) и принцеса Елизабет фон Клеве (1420 – 1488).[1] Те нямат деца.[2]
Вдовицата му Катарина фон Шварцбург се омъжва втори път през 1462 г. за граф Зигмунд I фон Глайхен-Тона „Стари“ (1421 – 1494).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
- Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.
- Hermann Schotte: Rammelburger Chronik. Geschichte des alten Mansfeldischen Amtes Rammelburg und der zu ihm gehörigen Flecken, Dörfer und Güter Wippra, Abberode, Biesenrode, Braunschwende, Forst Braunschwende, Friesdorf, Haida, Hermerode, Hilkenschwende, Königerode, Popperode, Rammelburg, Ritzgerode, Steinbrücken, Halle 1906, 2005.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XIX, Tafel 85.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Schwarzburg 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Burchard VII von Mansfeld, Herr von Rammelburg, www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Volrad Count of Mansfeld, wc.rootsweb.ancestry.com
- Die Grafen von Mansfeld und ihre Herrschaft, harz-saale.de
- Rammelburg – Eine kurze Geschichte des Schlosses im Unterharz, harz-saale.de