Българе глава дигнале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Българе глава дигнале е българска народна песен от Странджанската фолклорна област. Според Панайот Маджаров песента е от времето на Руско-турската война от 1828-1829 година. Песента е особено попупярна през Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, като се изпълнява от въстаниците в Одрински революционен окръг на ВМОРО[1]. Съществуват различни версии на песента и записи от различни изпълнители.

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Първи вариант Втори вариант

Българе гла’ва дигнале,
българе и комиткето,
със царят бой да се бият,
със царят със господарят,
царстуто му да преземат,
царстуто и сто’лнината.
Бре де са чу ле разбрале,
пустите гърци про’клети,
тие мазмата пи’сале,
та я на царят пратиле,
и във мазмата писваше:
„Чул ли си, царю, и разбрал,
българе глава дигнале,
българе и комиткето,
със тебе бой да се бият,
царстуто да ти презе’мат,
царстуто и столнината!
Царят си хабер проодил,
Стамбул теляльля да викат:
„Събирайте се манавья,
и голи ѝ боси циганьня,
та в Добържа по’дите,
Добържа Ески Заара,
мало ѝ голялю ко’лите,
малките мо’ми робите,
младите булки ко’рмите,
та хми децата вадите![1]

Българе глава дигнаха,
българе и кумитите
със царе бой да се бият,
царството да му притнемат.
Бре де ги чуха гърците,
пустите гърци проклети,
тия мъзмъта писаха,
та я на царът пратиха:
-Царю ле, цар Мюракю ле,
царю ле, ми чул ли си,
българе глава дигнали,
българе и кумитите
със царя бой да се бият
със царя дурюс да правят…
Царът си тилал повика:
-Събирайте се манавье
и голи, боси цигане,
скоро да бърже стигнете-
българе глава дигнаха.
Младите булки коляйте,
коляйте и ги порите
и хми децата зимайте,
на маждраци хи бучите;
старите баби тъптете,
моми робинки зимайте…
По две по две се фатили,
че се ф морето фърляли.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, П&П Славейкови, София, 1998, стр.166-167.
  2. Стоин, В. Български народни песни от Източна и Западна Тракия, София, 1939, стр. 99, № 238- Вариант от Бунархисар – там, № 239.