Бял чай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Листа бял чай „Bai Hao Yinzhen“

Белият чай е леко окислен вид чай, който расте и се отглежда основно в Китай, в източната провинция Фудзиен.[1] Отскоро се отглежда и в източен Непал, Тайван, северен Тайланд, Северна Шри Ланка и Индия.

Белият чай се прави от пъпките и листата на растението Camellia sinensis (китайска камелия). Пъпките и листата се оставят да се изсушат на естествена слънчева светлива преди да бъдат леко обработени, за да се предотврати окисление или по-нататъшна необходимост от обработка на чая.

Името „бял чай“ произлиза от финия сребристобял мъх, с който неотворените пъпки на чаеното растение са покрити.[2] Самата напитка не е безцветна или бяла, а има светложъл оттенък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сред учените и търговците на чай няма единодушие по въпроса, кога започва първото производство на бял чай в Китай. Това, което днес се разбира под бял чай, вероятно е резултат от селекции през последните два века. Белият чай се появява в публикация за първи път в Англия през 1876 година, където е категоризиран като вид черен чай, понеже при него липсва първоначалната термична обработка както при зеления чай, необходима да се деактивират ензимите и външните микроби.[3]

Белият чай често се продава като Silvery Tip Pekoe, което е форма на традиционното му име, но днес е познат и под прости названия като „китайски бял“ и „Fujian бял чай“.[1]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Белият чай, както и другите видове чай – черен и зелен, се извлича от растението Camellia sinensis и съдържа полифенол – фитонутриент, за който се смята, че е отговорен за полезните свойства на чая.[4][5]

Поради общия си растителен произход, белият чай споделя много от химическите свойства и здравословните ефекти на другите видове чай, но е по-богат на антиоксиданти. Конкретното количество и съотношение на полифенолни съединения в чая варират в широки граници между различните видове бял чай, като често се припокриват с химическия състав на зеления чай. Това се дължи както на вариации в сорта на чаеното растение Camellia sinensis, така и зависи от самия процес на приготовление на чая.[6]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Основният процес на производство на бял чай представлява следното: Свежи чаени листа се оставят да повехнат и се изсушават (на въздух, на слънце или механично сушене) и в резултат се получава бял чай.[7] Спазва се изключително строг подбор на суровината – берат се само млади листенца с много бял фин мъх по тях, от който се произвежда висококачествен бял чай.[7]

Видимият бял мъх е уникалната характеристика на чая Bai Hao Yinzhen

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Chow 1990, с. 142
  2. Rau 2004, с. 129
  3. Hanson 1878, с. 46
  4. Dulloo, AG и др. Green tea and thermogenesis: Interactions between catechin-polyphenols, caffeine and sympathetic activity. // International journal of obesity and related metabolic disorders: journal of the International Association for the Study of Obesity 24 (2). February 2000. DOI:10.1038/sj.ijo.0801101. с. 252 – 258.
  5. Hursel, R и др. Catechin- and caffeine-rich teas for control of body weight in humans. // American Journal of Clinical Nutrition 98 (6 Suppl 1). December 2013. DOI:10.3945/ajcn.113.058396. с. 1682S-1693S.
  6. Unachukwu, UJ и др. White and green teas (Camellia sinensis var. sinensis): variation in phenolic, methylxanthine, and antioxidant profiles. // Journal of Food Science 75 (6). August 2010. DOI:10.1111/j.1750-3841.2010.01705.x. с. C541-C548.
  7. а б Hui 2004, с. 961
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „White tea“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.