Валдемар IV (Шлезвиг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Дом Естридсон

Валдемар IV фон Шлезвиг или Валдемар IV Ериксон фон Шлезвиг (на немски: Waldemar IV von Schleswig; Valdemar IV Eriksson von Schleswig; * ок. 1265 в дворец Готорф, Шлезвиг; † 26 март или 7 юли 1312 в Шлезвиг) от Дом Естридсон е херцог на Шлезвиг (1283 – 1312).

Той е големият син на херцог Ерих I Абелсон фон Шлезвиг († 1272) и съпругата му принцеса Маргарета фон Померания-Рюген († 1272), дъщеря на княз Яромар II фон Рюген († 1260/1261) и принцеса Еуфемия от Померания († 1270). Той е внук на датския крал Абел (упр. 1250 – 1252) и правнук на датския крал Валдемар II (упр. 1202 – 1241).

При смъртта на родителите му Валдемар IV е малолетен и е под опекунството на крал Ерик V Менвед от Дания. През 1283 г. той получава херцогството Шлезвиг. На 29 септември 1284 г. той дава на Фленсбург права на град.[1]

Той обявява за невалиден отказа от трона на чичо му херцог Валдемар II от Шлезвиг. През 1285 г. той попада в датски плен. През 1286 г. е определен за регент на братовчед му Ерик VI Клипинг от Дания. Така той печели загубените си територии и позиции и получава нови. След други конфликти той трябва да върне през 1295 г. всичките си нови владения. Запазва обаче Шлезвиг като фамилна собственост.

Херцог Валдемар е погребан в катедралата на Шлезвиг.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Валдемар IV се жени 1287 г., получава разрешение от папата на 13 ноември 1289 г., за принцеса Елизабет фон Саксония-Лауенбург († ок. 1306), дъщеря на херцог Йохан I фон Саксония-Лауенбург († 1285) и Ингеборг Шведска († 1302). Те имат един син:[2][3]

Валдемар IV има незаконен син:

  • Абел Валдемарсен Сапи († сл. 1332), женен за Цецилия

Валдемар IV се жени втори път през 1306 г. за графиня Анастасия фон Шверин, дъщеря на граф Николаус I/Никлот фон Шверин-Витенбург († 1323) и втората му съпруга Мирослава фон Померания. Бракът е бездетен. Вдовицата му Анастасия фон Шверин се омъжва втори път през 1313 г. за граф Герхард IV фон Холщайн-Зегеборг († ок. 1323).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Horst Windmann, Schleswig als Territorium. Wachholtz, Neumünster 1954, Stammtafel II.
  • Ellen Jørgensen, Annales Danici medii aevii, Kopenhagen 1920, S. 151; Dietrich Ellger: Die Kunstdenkmäler der Stadt Schleswig. Zweiter Band: Der Dom und der ehemalige Dombezirk, Deutscher Kunstverlag, Berlin 1966, S. 4.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. II, Tafel 101.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 197.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stadtgründung und Stadtrecht In: Flensburgs Anfänge. Von der Siedlung St. Johannis bis zur Stadtgründung. Flensburg 2009.
  2. Waldemar IV of Schleswig, genealogy.euweb.cz
  3. Valdemar IV Eriksson, Herzog von Schleswig, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]