Валдемар II (Дания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валдемар II
крал на Дания

Роден
Починал
28 март 1241 г. (70 г.)
Погребан Дания

Религия християнство
Управление
Период 1202 – 1241
Други титли граф на Холщайн
херцог на Шлезвиг
National Coat of arms of Denmark no crown.svg
Семейство
Род Дом Естридсон
Баща Валдемар I (Дания)
Братя/сестри Кнут VI
Съпруга Маркета Пршемисловна (1205 – 24 май 1212)
Беренгария Португалска (май 1214 – 27 март 1221)
Деца Ерик IV (Дания)
Абел
Христоф I (Дания)
Валдемар II в Общомедия

Валдемар II (на немски: Waldemar II, „der Sieger“; * 28 юни 1170, † 28 март 1241), наричан Победителят, е херцог на Шлезвиг (1182 – 1202), крал на Дания (1202 – 1241) и граф на Холщайн (1203 – 1227).

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-малкият син на датския крал Валдемар I Велики и съпругата му София от Минск (* ок. 1141, † 1198), дъщеря на княз Владимир III от Минск и Хродна и на Рикиса от Полша.

Валдемар става през 1182 г. херцог на Шлезвиг. Заедно с брат си крал Кнут VI завладява през 1201 г. Холщайн в битката при Щелау. Заради тази победа получава прозвището Победителят.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Валдемар II

След смъртта на Кнут през 1202 г. става крал на Дания и завладява Мекленбург, Померания и Померелия. Любек и Хамбург признават неговото право за защита. През 1219 г. основава епископия Ревал, започва завладяването на Естония и участва дълги години във войните за короната в Норвегия и Швеция

През нощта на 6 към 7 май 1223 г. Валдемар и негов син са отвлечени от граф Хайнрих от Шверин от датския остров Люйо, където си почивали след лов без охрана. С кораб пленниците са откарани на немския бряг и закарани в Маркграфство Бранденбург. Скоро след това са скрити в замъка Даненбер, а през 1225 г. са държани в замъка на Шверин. През ноември 1225 г. с договора от Бардовик Валдемар и синът му са освободени срещу заплащането на 45 000 сребърни марки, предаването на Шверин и Холщайн, отказа от всичките дадени му немски територии (освен Княжество Рюген) и даването на пълна търговска свобода на немските градове. Освен това Валдемар трябвало да даде 3-ма от синовете си като заложници.

Валдемар II е погребан в църквата „Св. Мария“ в Рингщет, сега църква „Св. Бендт“.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: през 1205 г. за Маркета Пршемисловна († 24 май 1212), дъщеря на Отокар I от Бохемия и Аделхайд фон Майсен. Те имат децата:

  • Валдемар III фон Шлезвиг (* 1209, † 1231), сърегент от 1215, коронован е 1218, ∞ 1229 Елеонора Португалска (* 1211, † 1231)
  • син, роден мъртъв († 1212)

Втори брак: през 1214 г. за Беренгария Португалска (* ок. 1195, † 27 март 1221), дъщеря на крал Санчо I от Португалия и Дулце от Барцелона. С нея имат децата:

Освен това той има 2-ма извънбрачни синове, познати с имената им:

  • Нилс, граф на Халанд-Шверин († 1218/19)
  • Кнут, херцог на Лоланд, Блекинге и Естония († 1260)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Horst Windmann, Schleswig als Territorium. Wachholtz, Neumünster 1954, Stammtafel II.
  • Ellen Jørgensen (Hrsg.), Annales Danici medii aevii, Kopenhagen 1920, S. 151; Dietrich Ellger: Die Kunstdenkmäler der Stadt Schleswig. Zweiter Band: Der Dom und der ehemalige Dombezirk, Deutscher Kunstverlag, Berlin 1966, S. 4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]