Валрад (Насау-Узинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валрад
Walrad von Nassau-Usingen
граф и княз на Насау-Узинген
Portret van mogelijk Walraad van Nassau -Usingen.jpg
Роден
Починал
Семейство
Род Дом Насау
Баща Вилхелм Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен
Майка Анна Амалия фон Баден-Дурлах
Братя/сестри Мария Сибила фон Насау-Саарбрюкен
Густав Адолф фон Насау-Саарбрюкен
Крафт
Йохан Лудвиг
Шарлота фон Насау-Саарбрюкен
Анна Юлиана фон Насау-Саарбрюкен
Деца Вилхелм Хайнрих
Валрад в Общомедия

Валрад фон Насау-Узинген (на немски: Walrad von Nassau-Usingen; * 24 февруари 1635, Мец; † 17 октомври 1702, Рурмонд) е от 1659 г. граф, 1688 г. княз на Насау-Узинген, основател на линията Узинген на Дом Насау и императорски генерал на Свещената Римска империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Княз Валрад фон Насау-Узинген

Той е най-малкият син на граф Вилхелм Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен (1590 – 1640) и съпругата му маркграфиня Анна Амалия фон Баден-Дурлах (1595 – 1651), дъщеря на маркграф Георг Фридрих фон Баден-Дурлах.

На 16 юни 1635 г. цялата фамилия бяга в свободния имперски град Мец. Баща му умира на 22 август 1640 г. в Мец. През 1643 г. майка му се мести с децата си отново в Саарбрюкен.

На 31 март 1659 г. тримата братя поделят територията. Йохан Лудвиг (1625 – 1690) получава Отвайлер, Густав Адолф (1632 – 1677) получава Саарбрюкен, а Валрад получава Узинген.

На 4 август 1688 г. Валрад е издигнат на княз. След смъртта му през 1702 г. той е наследен от синът му Вилхелм Хайнрих като княз на Насау-Узинген.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Княз Валрад фон Насау-Узинген

Първи брак: с Катерина Франсоаз комтеса дьо Круа-Рьол († 1686, Франкфурт на Майн). Те имат децата:[1]

Втори брак: през 1688 г. в Биндерен с графиня Магдалена Елизабет фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (* 17 август 1662, Вертхайм; † 5 юни 1733, Франкфурт на Майн), дъщеря на граф Фердинанд Карл фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор и графиня Анна Мария фон Фюрстенберг-Хайлигенберг. Бракът е бездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Even, Pierre: Walrad Fürst zu Nassau-Usingen (1635 – 1702). Reichspatriot zwischen Türkenkriegen und niederländischer Selbstbehauptung. In: Nassauische Annalen Bd. 114, Wiesbaden 2003, S. 179 – 209.
  • Wilhelm Sauer: Walrad. Allgemeine Deutsche Biographie. Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 770 – 773.
  • Wilhelm Dienstbach: Nassau-Saarbrücken und Mörs, Diss 1905, S. 17 – 30

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]