Василий Якимович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Якимович
Информация
Звание Полковник
Служил на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки Кампания (1863)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Василий Иванович Якимович (на руски: Василий Иванович Якимович, до 1918 г. Василій Ивановичъ Якимовичъ) е руски и български офицер (полковник), първи командир на 2-ра пеша бригада от българската войска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Василий Якимовиче роден на 17 февруари 1834 г. в Руската империя. По вероизповедание е православен християнин. На 8 октомври 1854 г. постъпва на военна служба. На 6 ноември 1882 г. е произведен в чин полковник за отличие. На 15 март 1883 г., като полковник и командир на 3-ти стрелкови батальон „по молба“ е уволнен от руска служба и постъпва във войската на Княжество България. На 24 същия месец поема командването на 2-ра пеша бригада. На 28 октомври 1885 е върнат на руска служба и назначен за командир на 66 бутирски полк. От 9 март 1866 г. служи като командир на 15 резервен пехотен кадрови батальон.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на рота (6 години и 8 месеца)
  • Командир на батальон (2 години и 2 месеца)
  • Командир на 3-ти стрелкови батальон (до 15 март 1883)
  • Командир на 2-ра пеша бригада от Българската войска (от 24 март 1883)
  • Командир на 66 бутирски полк (от 28 октомври 1885)
  • Командир на 15 резервен пехотен кадрови батальон (от 9 март 1886)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Св. Станислав“ III степен (1866)
  • Орден „Св. Анна“ III степен (1872)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен (1885)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Списокъ полковникамъ по старшинству“ – Составленъ по 1 Мая 1889 г., С.-Петербург, 1889, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 381
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 129.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)