Веркор (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Брюлер
Jean Marsel Bruller
Псевдоним Веркор
Роден 26 февруари 1902 г.
Починал 10 юни 1991 г. (89 г.)
Професия писател балестрист, художник илюстратор
Националност Флаг на Франция Франция
Уебсайт Страница в IMDb

Веркор (псевдоним на Жан Брюлер, Jean Marcel Adolphe Bruller) (26 февруари 1902, Париж, Франция – 10 юни 1991, Париж, Франция) – френски писател балестрист и художник илюстратор, деец от Съпротивата.

Творчеството му е с хуманистичен и антивоенен патос. Автор с много изострено чувство за политическа актуалност, в последната си повест „Вълчи капан“ (1979) той се ориентира към една много интересна тема, в която политическата и нравствено-етичната проблематика тясно се преплитат – темата за престъпленията на фашизма. Повестта доказва по художествен път убеждението на Веркор, че няма и не бива да има прошка за фашистките престъпления.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жан Марсел Адолф Брюлер (Веркор) е роден на 26 февруари 1902 г. в Париж.

През 1923 завършва образованието си и е инженер-електротехник. Предпочита да се занимава с изобразително изкуство, журналистика и белетристика.

От 1930 до 1939 редовно издава албуми с карикатури.[1] Изчезването му от артистичния хоризонт като автор на хумористични приключения, рисувани от самия него, не се свързва с появата на нова, непозната личност в политическата борба във Франция по времето на нейната окупация.

През 1942 се включва активно в Съпротивата и участва до края на съществуването на Вишистка Франция. Публикува нелегално повестта „Мълчанието на морето“.

През 1957 г. отказва да приеме „Почетния легион“ – заради възмущението си от политиката на френското правителство във войната с Алжир и в знак на протест срещу действията на френските парашутисти.

За псевдонима[редактиране | редактиране на кода]

Името Веркор е известно като географско понятие, свързано с предпланините на Алпите в Югоизточна Франция. Свързано е и с успехите на партизаните в тази част на Франция. Псевдонимът Веркор има алегорично значение и е символ на вярата в победата.[2] Чак след края на войната става известно кой е публицистът и организаторът на нелегалните издания „Минюи“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мълчанието на морето“ – роман – 1942 г.
  • „Път към звездата“ – роман – 1943 г.
  • „Повече или по-малко човек“ – публицистика – 1950 г.
  • „Силата на светлината“ – роман – 1951 г.
  • „Хора или животни“ – роман – 1952 г.
  • „Следи на пясъка“ – роман – 1954 г.
  • „Гняв“ – роман – 1956 г.
  • „По брега“ – разкази – 1958 г.
  • „Силва“ – роман – 1960 г. и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Живот в дати“ – от книгата „Силва“, изд. „Народна култура“, С., 1979, с. 281
  2. Венко Христов, статия „Надеждата на Веркор“ в книгата „Силва“, изд. „Народна култура“, С., 1979, с. 8