Вернер Колхьорстер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вернер Хейнрих Густав Колхорстер (28 декември 1887 – 5 август 1946) е германски физик, един от първите изследователи на космически лъчи.

Колхорстер е роден в Швебоджинх в северозападна Полша. Градът по това време е провинция на Прусия. Той учи физика[1] в Университета в Хале при Фридрих Ернст Дорн.[2]

Повтаряйки експериментите по изследване на космически лъчи на Виктор Хес през 1913 – 1914 година Колхорстер се издигнал с балон на височина 9 километра и потвърдил резултатите на Хес, че нивото на йонизация от космично лъчение е по-голямо във височина, отколкото на морското равнище. Това било доказателство че източникът на тези йонизиращи лъчи идва извън земната атмосфера.[3]

Колхорстер продължил проучванията си по физика във Физико-техническият институт в Берлин през 1914 година. По време на Първата световна война той измервал атмосферното електричество над Турция. След войната станал преподавател във Физико-техническия институт (1922), в който имало отдели по метрология и стандартизация, спектроскопия, фотометрия, електроинжнерство и криогеника.[1]

През 1928 – 1929 година Колхорстер и Валтер Боте с помощта на Гайгер-Мюлеров брояч показали, че космичните лъчи имат електрически заряд. Способността на тези частици да проникват в земната атмосфера показвала, че те имат голяма енергия.[4]

През 1930 година Колхорстер започнал да работи по създаването на първият институт за изследване на космични лъчи в Потсдам с финансовата подкрепа на Пруската академия. Той станал директор на института през 1935 година и бил избран за редовен професор.[1]

Колхорстер починал при катастрофа с кола в Мюнхен. В негова чест кратер на Луната носи името му.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Mehra, J.; Rechenberg, H.. The Historical Development of Quantum Theory. 1st edition. New York, Springer-Verlag, 1987. ISBN 0387962840.
  2. Hockey, Thomas. The Biographical Encyclopedia of Astronomers. Springer Publishing, 2009. ISBN 978-0-387-31022-0. Посетен на August 22, 2012.
  3. Putze, A.; Fourier, J.. Propagation of cosmic rays in the Earth's atmosphere (PDF). // HAL-IN2P3, June 2006. с. 165. Посетен на 2007-05-18.
  4. Staff. From the February 1, 1930, issue. // Science News, February 5, 2000. Архив на оригинала от 2007-10-07. Посетен на 2007-05-18.

Литература[редактиране | edit source]