Вертикала и хоризонтала

Схематично представяне на отвесната линия, спрямо небесната сфера – посоките зенит и надир), както и хоризонта („астрономически хоризонт“ и „видим хоризонт“)

Оста y на стената е вертикална, но тази на масата е хоризонтална

Вертикалата и хоризонталата са концепции в астрономията, географията, математиката, физиката и свързаните с тях науки и контексти за посоката или равнината, преминаваща през дадена точка.

За посока или равнина се казва, че е разположена вертикално, ако съдържа локалната гравитационна посока в тази точка.

Обратно, за посока или равнина се казва, че е разположена хоризонтално, ако е перпендикулярна на вертикалната посока. Като цяло, нещо, което е вертикално, може да се изчертае от горе надолу (или надолу нагоре), като оста y в декартовата координатна система.

Исторически дефиниции

Жирар Дезарг определя вертикалата като перпендикулярна на хоризонта в книгата си „Перспектива“ от 1636 г.

Думата „хоризонтала“ произлиза от хоризонт, докато „вертикала“ произхожда от къснолатинското verticalis, което е от същия корен като vertex, което означава „най-високата точка“.

А самият латински език думата за хоризонт е заемка от гръцката дума ὁρῐ́ζων „отделящ, маркиращ граница“, където -t- идва от оригиналната гръцка морфология на думата.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vertical and horizontal в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​