Вещно право

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ве́щното пра́во (на латински: jus in rem) е субективно гражданско право, чийто обект са вещите. Вещното право е клон на гражданското право.

Правата по повод на вещта се разделя на 2 групи – право на собственост и ограничени вещни права. Освен това под вещно право се разбира и съвкупността от правни норми регламентиращи правото на собственост и останалите субективни вещни права.

В България основният нормативен акт, който урежда собствеността и другите вещни права, е Законът на собствеността.

История[редактиране | редактиране на кода]

Континенталната правна система въз основа на рецепцията на римското право през Средновековието е възприела в различни модификации класическата римска триада по отношение на правото на собственост и ограничените вещни права от римското частно право:

  1. ползване;
  2. владение;
  3. разпореждане.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]