Виктория Шарлота фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктория Шарлота фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм
маркграфиня на княжество Бранденбург-Байройт
Лични данни
Управление от 1732 до 1764
Други титли принцеса от Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм
Родена
дворец Шаумбург
Починала
4 февруари 1772 г. (56 г.)
Шаумбург
Погребан в „гробницата Меландер“ в Холцапел
Семейство
Династия Аскани
Баща Виктор I Амадей Адолф фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм
Майка Шарлота Луиза фон Изенбург-Бирщайн-Бюдинген
Брак Фридрих Кристиан фон Бранденбург-Байройт
Потомци Кристиана София Шарлота, София Магдалена

Виктория Шарлота фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм (на немски: Viktoria Charlotte von Anhalt-Bernburg-Schaumburg-Hoym; * 25 септември 1715 в дворец Шаумбург; † 4 февруари 1772 в Шаумбург) е принцеса от Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм и чрез женитба маркграфиня на княжество Бранденбург-Байройт от 1732 до 1764 г.

Тя е най-възрастната дъщеря на княз Виктор I Амадей Адолф фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм (1693 – 1772) и първата му съпруга графиня Шарлота Луиза фон Изенбург-Бирщайн-Бюдинген (1680 – 1739), дъщеря на граф Вилхелм Мориц I фон Изенбург-Бюдинген в Бирщайн и графиня Анна Амалия фон Изенбург-Бюдинген.[1] [2]

Виктория Шарлота се омъжва на 26 април 1732 г. в Шаумбург ан дер Лан за маркграф Фридрих Кристиан фон Бранденбург-Байройт (1708 – 1769) от франкския род Хоенцолерн.[3] От 1739 г. те живеят разделено, заради ревност на нейния съпруг. Те се развеждат през 1764 г. Последните си години Виктория Шарлота живее бедно в Хале (Заале). Тя е погребана в „гробницата Меландер“ в Холцапел.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Виктория Шарлота и Фридрих Кристиан фон Бранденбург-Байройт имат две дъщери:[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Philipp Ernst Bertram, Johann C. Krause: Geschichte des Hauses und Fürstenthums Anhalt, Band 2, S. 643 f.
  • Johann Wilhelm Holle: Geschichte der Stadt Bayreuth von den ältesten Zeiten bis 1792, S. 149, Seligsberg, 1901.

Източници[редактиране | редактиране на кода]