Клод Луи Ектор дьо Вилар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вилар)
Клод Луи Ектор дьо Вилар
Claude-Louis-Hector de Villars
френски офицер

Роден
Починал
17 юни 1734 г. (81 г.)

НаградиОрден на Златното руно
Клод Луи Ектор дьо Вилар в Общомедия

Клод Луи Ектор, херцог дьо Вилар (на френски: Claude Louis Hector de Villars) е маршал на Франция, последният от великите военачалници на крал Луи XIV. Воюва в Холандската война (1672 – 1678), а през 1687 г. е изпратен в Бавария, за да преговаря за съюз между нея и Франция. През същата година е произведен в чин маршал. След служба като посланик във Виена (1698 – 1701), той е сред френските командири във Войната за испанското наследство (1701 – 1714) и постига блестящи победи при Фрайдлинген (1702) в Баден и Хьохщетд (1703) в Бавария. През 1704 г. потушава голямо въстание във Франция, известно като Камисард.[1] През 1709 г. завършва наравно срещу армиите на херцог Марлборо и принц Евгений Савойски в битката при Малплаке,[2] с което дава шанс на Франция да се измъкне непобедена от войната.[3] През следващите години той успешно защитава френската граница, а през 1712 г. побеждава принц Евгений при Денен. През 1713 – 1714 г. преговаря с него за сключването на договора от Ращат. Член на Съвета на регентството (1715 – 1723), участва в администрацията и е върховен командир на френската армия във войната за полското наследство (1733 – 1735). След смъртта си оставя ценни мемоари.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Claude C. Sturgill, Marshal Villars and the War of the Spanish Succession, Lexington 1965, p. 59
  2. Има специално изследване по въпроса: Hilarie Belloc, Malplaquet, London 1911
  3. The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary, ed. by Linda Frey and Marsha Frey, London 1995, pp. 478 – 480
  4. The Wordswoth Dictionary of Military Biography, London 1990, pp. 305 – 306