Вилхелм Хайнрих (Насау-Саарбрюкен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княз Вилхелм Хайнрих фон Насау-Саарбрюкен
Дворец Саарбрюкен

Вилхелм Хайнрих фон Насау-Саарбрюкен (на немски: Wilhelm Heinrich fon Nassau-Saarbrücken; * 6 март 1718 в Узинген; † 24 юли 1768 в Саарбрюкен) е от 1735 до 1768 г. княз на Насау-Саарбрюкен.

Той е вторият син на княз Вилхелм Хайнрих фон Насау-Узинген (1684 – 1718) и графиня Шарлота Амалия фон Насау-Диленбург (1680 – 1738), дъщеря на княз Хайнрих фон Насау-Диленбург.[1]

Баща му умира няколко седмици преди раждането му. След това майка му е опекун на децата си до смъртта си 1738 г. От 1730 унд 1731 г. той и по-големият му брат са в университетт в Страсбург, вероятно той следва и в университа в Женева. Той отива във Франция в двора на Луи XV, който го прави 1737 г. командир на френския кавелерийски регимент Royal-Allemand и го взема за винаги на френска военна служба. През 1740 г. той е бригадие. След смъртта на майка му от 1738 г. до 1741 г. негов опекун е брат му Карл.

През 1735 г. княжеството е разделено между по-големият му брат княз Карл (1712 – 1775). Вилхелм Хайнрих получава Насау-Саарбрюкен на левия бряг на Рейн.[2] Той се мести от Узинген в Саарбрюкен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

София фон Ербах, ок. 1750

Вилхелм Хайнрих се жени на 28 февруари 1742 г. в Ербах за графиня София Христина Шарлота Фридерика Ердмута фон Ербах (* 12 юли 1725 в дворец Райхенберг; † 10 юни 1795 в Ашафенбург), дъщеря на граф Георг Вилхелм фон Ербах-Ербах (1686 – 1757) и първата му съпруга София Шарлота фон Ботмер (1697 – 1748). Те имат децата:[3]

  • София Августа (1743 – 1747)
  • Лудвиг (1745 – 1794), княз на Насау-Саарбрюкен
∞ I. на 30 октомври 1766 г. за принцеса Вилхелмина фон Шварцбург-Рудолщат (1751 – 1780)
∞ II. на 28 февруари 1787 г. за графиня Катарина Маргарета Кест фон Отвайлер, херцогиня на Дилинген (1757 – 1829)
∞ I. на 9 август 1769 г. за херцог Фридрих Хайнрих Вилхелм фон Шлезвиг-Холщайн-Глюксбург (1747 – 1779)
∞ II. 1782 г. за херцог Фридрих Карл Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел-Беверн (1729 – 1809)
  • Вилхелмина Хенриета (1752 – 1829)
∞ 1783 г. за маркиз Луи Арманд de Seiglières-Belleforière de Soyecourt (1722 – 1790), има дъщеря

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Winfried Dotzauer: Fürst Wilhelm Heinrich von Nassau Saarbrücken, in: Richard van Dülmen/Reinhard Klimmt: Saarländische Geschichte. Eine Anthologie, St. Ingbert 1995, S. 87 – 94
  • Michael Jung: Zwischen Ackerbau und Fürstenhof. Saarbrücker und St. Johanner Bürgertum im 18. Jahrhundert, St. Ingbert 1994
  • Klaus Ries: Obrigkeit und Untertanen. Stadt- und Landproteste in Nassau-Saarbrücken im Zeitalter des Reformabsolutismus, Saarbrücken 1997
  • Müller-Blattau, Wendelin: Zarte Liebe fesselt mich. Das Liederbuch der Fürstin Sophie Erdmuthe von Nassau-Saarbrücken. (Veröffentlichungen des Instituts für Landeskunde im Saarland, Bd. 39) Teiledition mit Nachdichtungen von Ludwig Harig. Saarbrücken, 2001. S. 111, separates Faksimilebändchen. ISBN 978-3-923877-39-3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nassau 5, genealogy.euweb.cz
  2. Dotzauer: Fürst Wilhelm Heinrich, S. 89
  3. Wilhelm Heinrich, Fürst von Nassau-Saarbrücken, geneall.net

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]