Лудвиг (Насау-Саарбрюкен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Лудвиг.

Княз Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен
Дворец Саарбрюкен
Дворцовата църква Саарбрюкен

Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен (на немски: Ludwig von Nassau-Saarbrücken; * 3 януари 1745 в Саарбрюкен; † 2 март 1794 в Ашафенбург) е от 1768 до 1793 г. последният княз на Насау-Саарбрюкен до Френската революция.

Той е първият син на княз Вилхелм Хайнрих фон Насау-Саарбрюкен (1718 – 1768) и съпругата му графиня София Христина фон Ербах (1725 – 1795), дъщеря на граф Георг Вилхелм фон Ербах.[1]

Лудвиг следва в университета в Страсбург. След смъртта на баща му през 1768 г. Лудвиг поема управлението и трябва да пести.[2]

Той е масон и член на Св.-Хайнрих-Ложата в Саарбрюкен. Княжеството е окупирано през 1793 г. от френските революционерни трупи и той бяга в изгнание по здравословни причини в Ашафенбург в Курмайнц, където умира през 1794 г. Погребан е в дворцовата църква в Узинген. На 23 ноември 1995 г. той е преместен в дворцовата църква в Саарбрюкен.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

На 30 октомври 1766 г. той се жени в дворец Шварцбург за принцеса Вилхелмина фон Шварцбург-Рудолщат (* 22 януари 1751; † 17 юли 1780), дъщеря на княз Йохан Фридрих фон Шварцбург-Рудолщат и принцеса Бернардина Христиана, дъщеря на херцог Ернст Август I фон Саксония-Ваймар-Айзенах. Бракът е нещастен и Вилхелмина се оттегля в дворец Монплезир на Халберг в Саарбрюкен и там възпитава син им:

С метресата си Фредерика Амаля фрайфрау фон Дорсберг (преди Фредерика Амалия Дерн, * 12 март 1753; † 12 април 1802) той има две извънбрачни деца:

  • Фредерика Луиза (* 18 февруари 1771) ∞ Франсоа Леклерк д'Алтевил
  • Лудвиг Карл Филип (1774 – 1871)[3]
Катарина Кест (1790)

На 1 септември 1774 г. Лудвиг се жени (морганатичен брак) за камер-цофата на метресата му Фредерика Катарина Кест (* 1 март 1757; † 11 декември 1829), дъщеря на селянина Йохан Георг Кест (1702 − 1762) и третата му съпруга Анна Барбара Волфарт (1717 − 1795). На 28 февруари 1787 г. княз Лудвиг издига Катарина на графиня фон Отвайлер, дава ѝ Дилинген и след това я издига на княгиня, с която има седем деца, шест извънбрачни деца и един легитимен син:

  • Лудвиг Албрехт (1775 – 1784)
  • Лудвиг Карл (1776 – 1799)
  • Луиза (1778 – 1855), ∞ 1802 в Берлин за Антон Йозеф Фишер (1780 – 1862), камерпевец
  • Хайнрих (1779 – 1781)
  • Лудвиг (1785 – 1796)
  • Луиза Катарина (1786 – 1818), ∞ 25 септември 1810 в Мауер при Хайделберг за Хайнрих Фридрих Вилхелми (1786 – 1860), свещеник
  • Адолф фон Отвайлер (1789 – 1812), легитимен

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Albert Ruppersberg: Geschichte der Grafschaft Saarbrücken. Band 2, 2. Auflage. Saarbrücken 1910, S. 295 – 372. (reprinted: St. Ingbert 1979)
  • Kurt Hoppstädter, Hans-Walter Herrmann: Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes. Vom Faustkeil zum Förderturm. Saarbrücken 1960. (Freimaurerei S. 395, 491)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nassau 5, genealogy.euweb.cz
  2. Ludwig (Nassau-Saarbrücken), Saarländischen Biografien
  3. Karl August Schleiden: Illustrierte Geschichte der Stadt Saarbrücken. Dillingen an der Saar 2009, S. 192.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]