Вилхелм фон Юлих Млади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Вилхелм фон Юлих Млади (на нидерландски: Willem van Gulik de Jongere, * 1275, † 18 август 1304) е нидерландски благородник, архидякон в Лиеж и генерал. Той е син на Вилхелм V фон Юлих († 1278), граф на Юлих, и съпругата му Мария дьо Дампиeр (1253–1297), дъщеря на Гвидо I Дампиeр, граф на Фландрия.

Той става архидякон на княжеския епископ в Лиеж. След смъртта на чичо му граф Валрам от Юлих († 1297), той започва активно да подкрепя въстанието във Фландрия. Той ръководи немска наемническа войска. На 20 август 1297 г. е победен в битката при Вьорне от френската войска. В прочутата битка при Куртре (11 юли 1302) той е командир заедно с чичо му Гвидо от Намюр на победоносните флами.

На 18 август 1304 г. фламите са победени в битката при при Монс-ан-Певеле от крал Филип IV Красивия, Вилхелм е убит от граф Райналд II фон Дамартен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Annales Gandenses, hrsg. von Johann Martin Lappenberg in: Monumenta Germaniae Historica SS 16 (1859), S. 564–588
  • Extraits d'une chronique anonyme intitulée anciennes chroniques de Flandre, in: Recueil des Historiens des Gaules et de la France 22 (1860), S. 363–395
  • genealogy.eu