Вирий Луп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Вирий Луп (на латински: Virius Lupus; ок. 160 – сл. 205) е римски политик и военен в края на II и началото на III век.

Син е на Луций Вирий (роден ок. 140 г.) и на Антония (родена ок. 140), дъщеря на Марк Антоний Зенон (суфектконсул 148 г.). По бащина линия е внук на Квинт Вирий и на Ларция (* 125, дъщеря на Авъл Ларций Лепид).

Той е homo novus. Служи като легат в провинция Германия и e привърженик на Септимий Север по време гражданската война последвала след убийството на Пертинакс. През 197 г. е номиниран за проконсул или управител на римската провинция Британия след Деций Клодий Албин до 201/202 г. При управлението на провинцията е подпомаган от прокуратора Секст Варий Марцел.

Женен е за Юлия (* 180 г.). Баща е на Луций Вирий Агрикола (консул 230 г. и баща на Вирий Луп, консул 278 г.), Луций Вирий Луп Юлиан (консул 232 г.) и на Вирия Юлиана (205 – сл. 241), която се омъжва за Луций Алфений Авитиан от фамилията Алфении и има син Луций Алфений Вирий Юлиан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Collingwood, Robin George (1936). Roman Britain and the English Settlements. Biblo & Tannen Publishers. стр. 157. ISBN 0819611603.
  • Degraft-Johnson, J. C. (1986). African Glory. Black Classic Press. стр. 33. ISBN 0933121032.
  • Blois, Lukas “de” (1976). The Policy of the Emperor Galienus. Brill Academic Publishers. стр. 77. ISBN 9004045082.