Висарион Хилендарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Висарион Хилендарски
български духовник

Висарион Хилендарски е български духовник и книжовник от XV – XVI век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Висарион е роден във втората половина на XV век. Ученик е на митрополит Теоктист Сучавски. Работи първоначално в Зографския, а по-късно в Хилендарския манастир на Света гора. Съдейки по ръкописите му е професионален книгописец, специализирал в скромно оформени книги за четене, преимуществено библейски и богословски текстове с тълкования. Висарион владее достатъчно свободно и обичайния за времето ресавски правопис и вече рядко употребявания търновски и може да преминава от единия на другия с лекота. Умира след 1516 година.[1]

Известни са 5 написани от него ръкописа:

  • Книгата на Йов с тълкования (Букурещ. Библиотека на Академията на науките на Румъния. Слав. № 96), 1503 г., Зографски манастир, по поръчка на митрополит Георги Сучавски;
  • Псалтир тълковен (Chil. 119. Л. 1 – PHБ. F. I. 614), 1511 г., Хилендарски манастир, за манастира;
  • Апостол тълковен (Деяния и послания) с известие за превода на книгата по повеля на цар Йоан Александър (РНБ. F. I. 516), 1516 г., вероятно Хилендарски манастир, съвместно с монах Венедикт;
  • „Песен на песните“ с тълкования и съчинения на Дионисий Ареопагит с тълкования на Максим Изповедник и послеслов на старец Исай за превода на книгата на славянски език в 1371 г. (Vindob. Slav. N 14), края на XV (?) – началото на XVI в., вероятно Зограф. Атрибутиран на базата на почерка.;
  • Сборник на антилатински полемически съчинения в конволюта (МСПЦ. № 140 (Крушедол. Ђ V3). Л. 77-181), I половина на XVI в. Атрибутиран на базата на почерка.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Боньо. Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1978. Кн. 3.;
  • Христова Б. Западнобългарски книжовници от XVI в. // Българският XVI в.: Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София, 1996, стр. 343-347;
  • Поп-Атанасов Ѓ., Велев И., Jакимовска-Тошиќ М. Скрипторски центри во средновековна Македониjа. Cкoпjе, 1997, стр. 323-338.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Турилов, А. А. Виссарион // Православная Энциклопедия. Посетен на 30 юли 2014.